Здравейте колеги,

Моето мнение е следното:
1. Социалните мрежи със сигурност трябва да се използват в различни етапи и елементи на обучението. Те са платформа, която преодолява ограниченията на физическите пространства и времето. Разбира се не трябва да се залита напълно по тях, но със сигурност могат да се използват като допълнителен инструмент и среда за подобряване качеството и достъпа до образователни услуги. 

2. 
Плюсове
• Лесен достъп до големи групи от хора
• Няма ограниченията на класните стаи
• Взаимодействието може да се извършва по всяко време
Минуси
• Понякога имаме анонимност на позициите
• Ограничава се личния контакт на взаимодействията
• Дискусиите не могат да бъдат пълноценни, защото липсва личен контакт


3. По принцип бих участвал в подобни обучения. Всичко зависи от конкретния казус и лично разположение.

Съгласен съм с плюсовете и минусите на общуването чрез социалните мрежи, изброени от колегата Йорданов. Към прилагането им в обученията обаче съм по-резервиран. При не малка част от обучаващите се по програмите за трудово незаети липсва желание и интерес към процеса на обучение и материала който се изучава, което поставя въпроса как да се удостовери участието на тези хора в обучението, ако то се осъществява чрез социалните мрежи, преодолявайки евентуален проблем с транспорта или залата и т.н. Освен това голяма част от обучаващите се са "компютърно неграмотни", което прави подобен вид обучения невъзможни, дори и ако те са само частични и допълващи стандартното обучение. 
Ще си позволя да изразя и моето лично мнение по въпроса със социалните мрежи като цяло. Според мен първоначалната идея стояща зад тях, а именно да подпомагат общуването, все повече избледнява и те повече пречат на общуването отколкото да помагат. Израства цяло поколение, което е неспособно да комуникира и живее в реалния свят НА ЖИВО, а не във виртуална реалност. За това аз съм на мнение, че всякакво разширяване на влиянието на социалните мрежи от тук на татък е във вреда на обществото.

Динамиката на съвременния живот изисква непрекъснато усъвършенстване, разширяване на знанията или непрекъсната преквалификация. За обучение през целия живот, Интернет е много подходяща среда, като възрастта няма значение. По мое мнение, много по-важно е да се обмисли начинът, по който ще се представят материалите за обучение. Може да се помисли за обучение, което да разширява общата култура – изкуство, музика, художници, направления в изобразителното изкуство. По този начин може да се формират естетически възгледи и възможност за оценка на нещата, които ни заобикалят, да се привлече вниманието и да се събудят интереси. На тази основа във форумите могат да се формират нови групи по интереси и да се отклони вниманието на хората от безмислената информация, с която ни залива мрежата.
Нещо повече, в домове за възрастни хора могат да се проведат курсове (да се организират курсове) и под формата на виртуално пътуване в света на изкуството и света да се предизвикат положителни емоции. Могат да се привлекат пенсионери, специалисти в определени области да изготвят информация, която да се публикува в Интернет. 
В тази връзка могат да се организират и обсъждания на прочетеното в Интернет, без да се разбира на прочетените клюки в Интернет.
Информацията може да се организира под формата на модули. Може да се чете от любопитство, а също така и за получаване на някакъв сертификат. За целта трябва да се организират офиси (клубове), в които желаещите могат да се сертифицират (за провеждане на тестове).
Могат да се разработят модули, които да дават информация и да обучават в различни области. Въпреки че човек може да намери всякаква информация, трябва да се организира подходящо, както като изложение на материала, така и като адресиране към различни възрастови групи и групи с различна подготовка. Трябва да се търсят модели за извеждане на големи групи хора от безразличието, безхаберието и оставянето на повърхността на водата, която да ни лашка в каквато си иска посока.
Модулите (темите) могат да бъдат общообразователни - история, литература, различни автори (за всеки вкус - хумористични, криминални и т.н и т.н.) Да се види кой как схваща и вижда общочовешките ценности. Какво го е впечатлило. Срещали ли сме същите схващания и в други автори. Защо не и модули по химия, математика, физика, информационни проблеми, география, иакуство. От общообразователните, да се отива към по-специализирани проблеми. Модулите могат да бъдат в помощ на баба и дядо, за да са по-полезни за внуците - в помощ на първи, втори, трети и т.н. клас.

Здравейте, 
На финала, бих искала и аз да се в ключа в дискусията за възможността за използване на социалните мрежи в процеса на обучението. 
Световна мрежа Интернет със сигурност е едно от ключовите постижения на 20 век, довело до революционни промени в начина на работа и взаимодействие в обществото. Милиони компютри и устройства се свързват ежедневно към глобалната мрежа, за да могат потребителите им да осъществят търговски, бизнес или финансови операции, да се включат в отдалечена конференция, да изпратят съобщение, да се забавляват и т.н. Това са реалностите на съвременния етап от развитие на обществото, с които всички ние трябва да се съобразяваме.
Социалните мрежи водят началото си от университетските среди, според мене именно, поради необходимостта от споделяне на информация и виртуална комуникация между студентите. Днес сме свидетели на непрекъснато увеличаващата им се роля в ежедневната ни дейност, което доведе до нов начин на общуване, обучение, работа, забавления. Развитието и усъвършенстването на социалните мрежи, като софтуерна платформа, както и все по-растящата им популярност, не само сред младите хора, но и сред възрастните е необходимото условие, което дава възможност да се използват предимствата им, като например, липсата на териториални и времеви ограничения, и да се превърнат в полезен инструмент в процеса на обучението. Използването на потенциала на социалните мрежи за образователни цели е все още обект на сериозни дискусии сред изследователи и специалисти в областта на образованието. Подкрепям напълно тезата, изказана от г-н Зарков, че трябва да се използват всички възможности, предимства, условия, които те предоставят, и същевременно, че са само инструмент, т.е. ролята на преподавателя (лектора) в процеса на обучение е ключова и си остава решаваща, независимо от формата на обучение и прилаганите технологии. 
В заключение бих обобщила, че моето отношение към използването на социалните мрежи, като помощен инструмент в процеса на обучение е изключително позитивно, смятам че умелото им прилагане има по-скоро предимства, отколкото недостатъци и с удоволствие бих приела предизвикателството за участие в такъв тип обучение.

Здравейте!
Изключително интересна тематика, в контекста на постоянно променящата се реалност.
Подкрепям мненията до момента и си мисля, че има две ключови особености:
- социалните мрежи като инструмент за надграждащо обучение;
- естеството на обучението.
Щом говорим за надграждащо обучение, може би е добре да се уточни дали е имало предходно и как са били обучавани участниците в него. При осъществен първоначален личен контакт, то вторично обучение чрез социална мрежа би било по-успешно (групата вече се познава, имат си доверие и могат да работят във виртуална среда, без колебания и опасения). 
При обучения, в които е много важно да има личен контакт, дискусия и/или развиване на комуникативна компетентност едва ли, обаче, е удачно дистанционното обучение, дори и като последващо (през социалната мрежа). 
Така че, според мен, "за" и "против" (плюсове и минуси) при използването на социалните мрежи в обучението за възрастни е пряко обвързано с материята, особеностите и характеристиките на участниците.
Моята лична готовност би била обвързана с гореизложеното.
Зареждащи почивни дни!