УВАЖАЕМИ ЛЕКТОРИ,

В своята практика вие без съмнение се стремите да влагате максимални усилия, за да може обучаваният да овладее преподаваната от вас материя лесно и ефективно. В България е заложена традиционната форма на обучение, при която лекторът е основната и активна фигура в процеса, която предава готовите знания на обучаващите се, а те от своя страна са пасивни участници в обучението. Ето от тук бихме искали да започнем дискусията и да я отведем до търсенето на нови форми на обучение, при които лекторът да е само фасилитатор. 
Световна тенденция е да се търсят нови форми на обучение, които да активират максимално всички участници в процеса през цялото време. 
В една от дискусиите тук, във форума вече бе обсъден Коучинга като метод на преподаване в Центъра, в следствие на което нашият екип разработи допълнително техниките за приложението му. В настоящата дискусия бихме искали да обсъдим следните въпроси:
1. Какви нови методи на обучение на възрастни са ви познати, интересни и вие бихте приложили като един по-ефективен метод на преподаване в ЦРЧРРИ?
2. Познати ли са ви Participatory approach, Self learning като форми на обучение и какво е мнението ви за тях? 
3. Как виждате едно по-различно обучение в което вие да сте само фасилитатори или мениджъри на обучителния процес?

Очакваме вашите мнения!

Снимка
Име и фамилия
Иван Бакалов
IBakalov

Здравейте,

Ще дам мнението си в поредността, която г-жа Кьосева е задала въпросите си.

1. По отношение на новите методи - Естествено като пристрастен в голяма степен към дигиталните технологии преподавател и човек ще спомена, че според мен методите, коите се развиват в тази сфера са много ефикасни. Ако оставим на страна дълго и пространно дискутираните дистанционни обучения провеждащи се на всякъкъв по вид и форма платформи ще кажа, че съществуват и много други дигитални методи на обучение. Тук ще се спра само на някои по-интересни за мен. Все по-силно застъпени започват да стават видео уроците, които практически могат да ни дадат информация за всичко. Много силен пример в това отношение е кратките и в повечето случаи съдържателни видео уроци поместени в youtube, vbox7 и много други сайтове. Бързият интернет и възможността за все по-добра компресия на файловете разширяват все повече и повече възможностите на този метод. Като много нестандартен метод ще спомена и Facebook. На практика в него съществуват и се развиват много групи, които имат профилирана насоченост за размяна и получаване на нови знания, както от преподаватели- специалисти и практици, така и от хора, които са непрофесионалисти. В този случай възможността за едно добро модериране на такъв тип учебни взаимоотношения, според мен би допринесъл за много пълноценни резултати. На последно място бих поставил всички онези методи, които използват забавлението и играта в центъра като начин за усвояване на ново съдържание. Смятам, че използването им при възрастни дава също толкова добри резултати, както и при децата. Редуването на лекционно изложение или презентация дава възможност на участниците да релаксират и да оставят възможност на разума им да почине, коет повишава и тяхната работоспособност и умения за възприемане.

Във връзка с точка две и Self learning-а и Participatory approach бих споделил, че това далеч не са нови методи за обучение. Ако погледнем към американската литература, а и в редица европейски издания ще видим, че още от 80-те години, а и дори в по-ранни периоди тези методи са използвани успешно от редица преподаватели в американски и европейски университети, от лектори в разнообразни курсове и семинари. Причината да бъдат толкова разпространени и успешни се крие в простичкия факт, че поставяйки някого в центъра на даден процес, той неминуемо ще вложи повече усилия в целите, които стоят пред него. Тези методи дават възможност на обучаемите да вникнат много по-дълбоко в изучаваната материя, но по-важното в случая е и това, че могат да я осмислят през призмата на собственото си разбиране чрез полагането на услия. Смятам, че в България те не са толкова разпространени и тряба да бъдат използвани възможно най-често и то не само при обучения, които позволяват по-творчески подход.

Ако говорим за обучения, в които ние имаме да го наречем само модераторска функция то трябва да сме създали много добра база за предварителна подготовка ако искаме процеса на протече успешно. За протичането на такъв тип обучение е важно много доброто предварително взаимодействие между лектор, участници и организатори на обучение. Ще дам пример с Центъра ни. Ако искам такова обучение тук да е успешно, трябва да са изпълнени няколко компонента:
- селекцията и подбора на предварителни материали за участниците по дадената тема;
- добра коордниация с организаторите на обучения с оглед разпращането на материалите;
- обратна връзка от организаторите по отношение на степента на запознатост и подготвеност на участниците с разпратените материали;
- коректно и отговорно отношение от страна на участниците към самоподготовката;
- добри модераторски умения на лектора по време на присъствената част на обучението;
- умение за изваждане на финални изводи и обобщения на базата на проведеното обучение и дефинирането им с кратки определения.

Пон., 17/11/2014 - 11:55 Permalink

Както вече сме дискутирали, обучението на възрастни има своите специфични особености, които методите за обучение трябва да отчитат. На първо място според мене, това е равнопоставеността между преподавател и обучавани. Други важни характеристики на обучението на възрастни са: вътрешната мотивация, целевото ориентиране, опитът, който имат като обучение и база знания.
Безспорно, развитието на компютърните науки и комуникациите промениха начина, по който днес учим. Възможностите за дистанционно обучение, видео конфереции, виртуални класни стаи, видео уроци промениха според мене, обаче само формата на обучение, но не и методите за обучение като теория и принципи, които се дискутират от изследователите в тази област още в миналия век. Съществуват множество теории, свързани с обучението на възрастни, различни от традиционната (основаваща се на лекции). Например:
• Action Learning (обучение, чрез действие) – участниците работят в малки групи (най-често 3 или 4 човека) върху реален проект, задача или проблем, като начин за обучение. Преподавателят е организатор, мотиватор и модератор.
• Experiential Learning (обучение, чрез опит) – известен още като „learning by doing”. Подход за обучение, който използва личния опит на участниците и тяхното разбиране за този опит, като основен метод в процеса на придобиване на знания. 

Participatory Learning Approach ангажира обучаваните, като активни участници в жизнения цикъл на обучението, в домашните работи, в проектите и в оценяването. Основната идея е, че обучаваните разработват въпросите или проектите, изпълняват ги и оценяват изпълнението на своите колеги. Във всеки етап могат да участват както индивидуални обучавани, така и група. Всеки един трябва да има възможност да наблюдава работата на останалите участници в обучението, за да може да се учи от колективните усилия. В много обучения се използват само отделни елементи на този подход.
Моето мнение е, че за да е ефективно обучението, трябва различните методи да се прилагат в комбинация. Когато се въвеждат нови знания и се формира базата, ролята на лектора в традиционната форма, не може да бъде заменена. Но това, трябва да е само малка част от процеса на обучение. Задължително е и включването на подходи, в които обучаваните имат основна роля. 
С удоволствие бих участвала в обучение в което, ролята на преподавателя е под формата на инструктор или модератор. Естествено, такъв вид обучение не трябва да бъде самоцел. Смятам, че не може да се изработи общовалиден алгоритъм за прилагане на методи за обучение. За всяко конкретно обучение, в зависимост от поставените задачи, целевата група, придобиваните знания и умения (проблемната област), трябва внимателно да се избират и подходите и средствата за обучение.

Пон., 24/11/2014 - 13:15 Permalink
Снимка
Lina_Kostadinova

Здравейте и от мен, колеги!
Напълно съм съгласна с това, което сте споделили във форума по темата. Личи си, че сте преподаватели. Аз макар да нямам този опит, тъй като се интересувам от процесите, подкрепям и двете тези.
Методите, за които говорим наистина не са "нови форми", но в България се налага да се прилагат като такива, а ние като обучителна институция имаме възможността да ги тестваме във всяко от техните измерения, тъй като имаме подходящите условия за това. Първото най-важно условие е, че групите ни се състоят от възрастни участници (според мен учителят като фасилитатор в класическата му форма при деца е невъзможен) и освен това мотивацията и самодисциплината, които също са важни условия за осъществяването на обучения в такива форми, са много по-осъзнати и съответно лесно изпълними и контролируеми при възрастните.
И аз смятам, че успехът е в премереното и умелото комбинирано на всяка известна форма за обучение, адаптирана към съответната обучителна група.
Пет., 28/11/2014 - 10:39 Permalink