Здравейте,

Ще дам мнението си в поредността, която г-жа Кьосева е задала въпросите си.

1. По отношение на новите методи - Естествено като пристрастен в голяма степен към дигиталните технологии преподавател и човек ще спомена, че според мен методите, коите се развиват в тази сфера са много ефикасни. Ако оставим на страна дълго и пространно дискутираните дистанционни обучения провеждащи се на всякъкъв по вид и форма платформи ще кажа, че съществуват и много други дигитални методи на обучение. Тук ще се спра само на някои по-интересни за мен. Все по-силно застъпени започват да стават видео уроците, които практически могат да ни дадат информация за всичко. Много силен пример в това отношение е кратките и в повечето случаи съдържателни видео уроци поместени в youtube, vbox7 и много други сайтове. Бързият интернет и възможността за все по-добра компресия на файловете разширяват все повече и повече възможностите на този метод. Като много нестандартен метод ще спомена и Facebook. На практика в него съществуват и се развиват много групи, които имат профилирана насоченост за размяна и получаване на нови знания, както от преподаватели- специалисти и практици, така и от хора, които са непрофесионалисти. В този случай възможността за едно добро модериране на такъв тип учебни взаимоотношения, според мен би допринесъл за много пълноценни резултати. На последно място бих поставил всички онези методи, които използват забавлението и играта в центъра като начин за усвояване на ново съдържание. Смятам, че използването им при възрастни дава също толкова добри резултати, както и при децата. Редуването на лекционно изложение или презентация дава възможност на участниците да релаксират и да оставят възможност на разума им да почине, коет повишава и тяхната работоспособност и умения за възприемане.

Във връзка с точка две и Self learning-а и Participatory approach бих споделил, че това далеч не са нови методи за обучение. Ако погледнем към американската литература, а и в редица европейски издания ще видим, че още от 80-те години, а и дори в по-ранни периоди тези методи са използвани успешно от редица преподаватели в американски и европейски университети, от лектори в разнообразни курсове и семинари. Причината да бъдат толкова разпространени и успешни се крие в простичкия факт, че поставяйки някого в центъра на даден процес, той неминуемо ще вложи повече усилия в целите, които стоят пред него. Тези методи дават възможност на обучаемите да вникнат много по-дълбоко в изучаваната материя, но по-важното в случая е и това, че могат да я осмислят през призмата на собственото си разбиране чрез полагането на услия. Смятам, че в България те не са толкова разпространени и тряба да бъдат използвани възможно най-често и то не само при обучения, които позволяват по-творчески подход.

Ако говорим за обучения, в които ние имаме да го наречем само модераторска функция то трябва да сме създали много добра база за предварителна подготовка ако искаме процеса на протече успешно. За протичането на такъв тип обучение е важно много доброто предварително взаимодействие между лектор, участници и организатори на обучение. Ще дам пример с Центъра ни. Ако искам такова обучение тук да е успешно, трябва да са изпълнени няколко компонента:
- селекцията и подбора на предварителни материали за участниците по дадената тема;
- добра коордниация с организаторите на обучения с оглед разпращането на материалите;
- обратна връзка от организаторите по отношение на степента на запознатост и подготвеност на участниците с разпратените материали;
- коректно и отговорно отношение от страна на участниците към самоподготовката;
- добри модераторски умения на лектора по време на присъствената част на обучението;
- умение за изваждане на финални изводи и обобщения на базата на проведеното обучение и дефинирането им с кратки определения.

Както вече сме дискутирали, обучението на възрастни има своите специфични особености, които методите за обучение трябва да отчитат. На първо място според мене, това е равнопоставеността между преподавател и обучавани. Други важни характеристики на обучението на възрастни са: вътрешната мотивация, целевото ориентиране, опитът, който имат като обучение и база знания.
Безспорно, развитието на компютърните науки и комуникациите промениха начина, по който днес учим. Възможностите за дистанционно обучение, видео конфереции, виртуални класни стаи, видео уроци промениха според мене, обаче само формата на обучение, но не и методите за обучение като теория и принципи, които се дискутират от изследователите в тази област още в миналия век. Съществуват множество теории, свързани с обучението на възрастни, различни от традиционната (основаваща се на лекции). Например:
• Action Learning (обучение, чрез действие) – участниците работят в малки групи (най-често 3 или 4 човека) върху реален проект, задача или проблем, като начин за обучение. Преподавателят е организатор, мотиватор и модератор.
• Experiential Learning (обучение, чрез опит) – известен още като „learning by doing”. Подход за обучение, който използва личния опит на участниците и тяхното разбиране за този опит, като основен метод в процеса на придобиване на знания. 

Participatory Learning Approach ангажира обучаваните, като активни участници в жизнения цикъл на обучението, в домашните работи, в проектите и в оценяването. Основната идея е, че обучаваните разработват въпросите или проектите, изпълняват ги и оценяват изпълнението на своите колеги. Във всеки етап могат да участват както индивидуални обучавани, така и група. Всеки един трябва да има възможност да наблюдава работата на останалите участници в обучението, за да може да се учи от колективните усилия. В много обучения се използват само отделни елементи на този подход.
Моето мнение е, че за да е ефективно обучението, трябва различните методи да се прилагат в комбинация. Когато се въвеждат нови знания и се формира базата, ролята на лектора в традиционната форма, не може да бъде заменена. Но това, трябва да е само малка част от процеса на обучение. Задължително е и включването на подходи, в които обучаваните имат основна роля. 
С удоволствие бих участвала в обучение в което, ролята на преподавателя е под формата на инструктор или модератор. Естествено, такъв вид обучение не трябва да бъде самоцел. Смятам, че не може да се изработи общовалиден алгоритъм за прилагане на методи за обучение. За всяко конкретно обучение, в зависимост от поставените задачи, целевата група, придобиваните знания и умения (проблемната област), трябва внимателно да се избират и подходите и средствата за обучение.