Поздравявам организаторите на “Клуба на лектора” за предложената за дискутиране тема, защото методите за оценка, самооценка и себеактулизация са важни за всеки лектор! Те се намират в причино-следствена взаимовръзка помежду си и са актуален проблем в работата на обучителите. Осъзнаването им като потребност обаче е сложен и многостепенен процес, който се обуславя от многогодишна подготовка и сериозна професионална компетентност. Не е случаен фактът, че в своята йерархична теория за потребностите А. Маслоу определя потребностите от оценка, самооценка и самоакатуализация като висши. Той смята, че те се появяват и развиват благодарение на социалния фактор и са характерни за относително неголям брой хора, които са придобили успехи в своите изяви. Според друг известен американски психолог У. Джеймс самооценката, себеуважението и самочувствието на личността се свързват с постигнатите резултати в определена дейност и равнището на нейните претенции. Самооценката на отделните индивиди зависи и от отношението към тях на хората, с които те контактуват. Всичко това разкрива, че поставените за дискутиране проблеми имат своята история и са отдавна предмет на изследване в психологията. 
Те са важни за работата на всеки лектор и начина на тяхното решаване зависи до голяма степен и неговата професионална реализация. 
Самооценката на лектора се формира на базата на следния комплекс от показатели:
 Оценката на участниците относно получените резултати от проведените обучения под формата на самоотчети. Тя се установява чрез пряка анонимна анкета относно удовлетвореността от занятията по отношение на тяхната практико-приложна насоченост, правилна структурираност, балансираност, научност и актулност на предоставените знания. Използването на разнообразни дидактически похвати, тяхната провокативност, динамичност и емоционалност допринасят за положителните оценки от страна на обучаваните. Обективните, анонимни оценки несъмненно влияят положително върху самочувствието на лекторите, повишават тяхната отговорност и стремеж за самоусъвършенстване. Обратната връзка за да има положителен ефект трябва да е конкретна, своевременна и искрена. Тя трябва да се отразява след окончателното приключване на обучението и по никакъв повод по-рано. Резултатите от оценяването на обучаваните трябва своевременно да се предоставят на лекторите за да им служат за ориентир в бъдещите им изяви. 
 Установяването на различия между "входящото" и "изходящото" ниво на обучаваните по отношение на преподаваните знания и умения. Така се разкрива настъпва ли промяна по отношение на изследваните показатели в резултат на участието в провежданото обучение. 
 Оценките на получените резултати от обучението от независими експерти. Супервизията и интервизията, освен като обучителни методи, са с големи възможности за предоставяне на обратна връзка на обучителите. 
 Чувството на удовлетвореност на обучаваните и обучителите при преустановяването на обучението. 
Следователно, обективната и позитивна самооценка е една основните предпоставки за себеактулизация и професионално самоусъвършенстване на професионалния обучител. Други негови особености, които влияят благоприятно на този процес са: диалогичността, любознателността, отразяването на новостите в областта, в която е специалист, творческия подход по време на подготовката на обучението и неговата реализация, уменията за работа в екип и управления на конфликти.

Проф. д. п. н. Стойко Иванов

Ейбрахам Маслоу във йерархията на човешките потребности включва: 
- Базисни физиологични потребности;
- Потребности от сигурност;
- Потребности от принадлежност;
- Потребности от оценка;
- Себеактуализация.
Себеактуализацията принадлежи към човешката потребност от себеосъществяване, което изисква ежедневна работа за развиване на личните способности (в голяма степен генетично заложени).
Себеактуализиращите се хора статистически по-често проявяват стремеж да подпомагат околните, т.е. от средата, в която живеят и работят. Преподавателите са длъжни да развиват и притежават склонност към себеактуализация. За тази важна част от човешката дейност (преподаването) себеактуализацията означава непрекъснато актуализиране и натрупване на нови знания, които с подходящи методи да бъдат предавани на обучаваните. Развитието на информационните системи позволява на преподавателите (при добро желание) да следят отблизо промените и натрупванията в преподаваните дисциплини. Важно е и знанията, които притежава преподавателя да бъдат подходящо, коректно и добронамерено поднесени за съответната аудитория. Спецификата и разликата в нивото на индивидуалната подготовка при стартирането на курсовете в Центъра за развитие на човешките ресурси изисква и подходяща и вярна самооценка на лектора, която да му позволи да предаде на обучаваните знания, които да бъдат добре възприети и ползвани от всички при реални икономически условия. Не е важна самооценката на лектора от гледна точка на качества, които притежава, или които би искал да притежава. По-важна е самооценката, свързана с удовлетворение на лектора от добре свършената работа и не на последно място оценката на самите курсисти за качествата на лектора.

Поздрави на членовете на „Клуба на лектора“ и неговия архитект,
Радко

Виждам, че колегите са споделили доста подробно и аналитично своя опит и знания по темата за самооценката и себеактуализацията(ако изобщо съществува тази дума). Честно казано, не съм се мислил в дълбочина по темата. Това обаче не означава, че не съм се оценявал и актуализирал  просто това си става някак от само себе си, естествено в процеса на работа. Процесът на работа на един преподавател е и процес на усъвършенстване и научаване на нова информация, дори и по темите, който е най-най-компетентен. Затова е много важно да се следят тенденциите и новостите в професията и да се актуализира като учебния материал, така и подхода при необходимост. Както е казал някой мъдър човек "единственото постоянно нещо на този свят е промяната". 
По принцип, самооценката е трудно нещо, тъй като много рядко тя е обективна. Повечето хора са склонни да се надценяват, а други да се подценяват. Освен това тя винаги е пречупена през мнението на околните. Аз лично никога не съм "сядал" да се самоанализирам и оценявам, но се опитвам да се "приземявам" бъдейки критичен към себе си, когато хората около мен ме оценяват много високо. Смятам, че колкото и добър в дадена област да си мисли и да е някой, трябва да осъзнава, че винаги има на къде да се подобрява и развива, в противен случай губи мотивация и свършва като испанския национален отбор по футбол 

Несъмнено темата за ЗА САМООЦЕНКАТА И СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯ на всеки човек е много важна и съществена за осъзнаване на мястото което той заема в обществото. Хората имат необходимост да се оценяват и да сравняват способностите си с тези, които професионално са сходни с тях. Това сравнение и оценка за преподавателския (лекторския) състав във ВУЗ се базира на критерии и показатели, които са залегнали в съответните правилници за атестиране. Въз основа на тях преподавателите си правят САМООЦЕНКА (самоотчет), а началниците им – преценка, като и двете оценки се приемат на заседание на катедрения съвет По този начин, всеки преподавател може да получи по-реалистична представа за своята компетентност, за качествата и способностите си и да формира направленията за своята СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯ.
САМООЦЕНКАТА включва в себе си онова, което човек е убеден, че представлява. Тя отразява не само описание на това, което е, но и как оценява своите качества, а преценката – как другите го оценяват. Много важна е и оценката, която обучаемите дават на преподавателя. Самооценката е реалистична, когато има съвпадение на оценките. Ако те са високи, това формира добро самочувствие и е предпоставка за успешна реализация и професионално развитие, а то е немислимо без своевременна и непрекъсната СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯ.
СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯТА е свързана с актуализацията на знанията в професионалното направление. Науката и технологиите непрекъснато се развиват и всяко едно изоставане в усвояването на новите знания е изоставане в професионалното развитие. Ако не сме в състояние да се себеактуализираме, не сме в състояние и да се развиваме.
Като дългогодишен преподавател във ВУЗ, аз многократно съм си правил самооценка и съм я сравнявал с тази, която другите са давали за мене. Стремял съм се „моето Аз“ да съвпада с „реалното Аз“, т.е. да се погледна в огледалото и реално да оценя постигнатото от мен. Стремял съм се да следя и усвоявам новостите в областта на професионалното направление „Информатика“ и по този начин да се самоактуализирам.
Доц. д-р. Н. Василев

Здравейте,
Безспорно проблемите свързани със самооценката, усъвършенстването и развитието на всеки преподавател и научен работник са изключително важни. От една страна, преподавателят трябва да се развива и усъвършенства в чисто методически аспект – анализ и самооценка след всеки час на постигнатите резултати и евентуалните възможности за подобряване на ефективността от обучението. Себеактуализацията включва усвояване и прилагане на нови подходи, средства и инструменти в обучението. 
От друга страна – самооценяването и себеактуализирането в професионален и научен аспект трябва да са непрекъснати процеси. Всеки ден си задавам въпроса „Къде съм аз?“. За щастие, развитието на комуникационните и информационните технологии направиха изключително лесен достъпа до учебно съдържание, курсове, учебни програми и електронни библиотеки на европейски и американски университети. Когато подготвям курс, винаги, първо преглеждам учебните програми и достъпните материали на аналогични курсове в наши и чужди университети, за да се ориентирам до каква степен се задълбочават и до какво ниво на детайлизиране достигат при разглеждане на конкретните теми. На второ място обсъждам моята програма и план за работа с колеги, за да мога да си отговоря на въпроса - „Къде съм аз?“. Естествено самооценката, според мене, е невъзможно да бъде обективна, тя е субективна, формира се на базата на собствени критерии. Субективни са и всички оценки (на колеги, на по-висшестоящи ръководители), колкото и понякога да съм поласкана от тях. Мисля, че е много трудно да се дефинират обективни критерии за оценяване на знанията, уменията и резултатите от труда на преподавателя, а дори често зависимостта между знания и резултати не е правопропорционална. 
Старая се да поддържам степен на компетентност, като следя развитието на научните изследвания на международно и национално ниво в областта, в която работя, най-вече чрез четене на научни публикации и специализирана литература, както и чрез участие в научни конференции. Доколко успявам е трудно да се оцени.
Хубаво лято на всички участници в клуба!

Аз съм Соня Каменовска и работя в Агенция по заетостта.
Основната ми дейност е свързана с :

• Изпълнение на проекти и програми за развитие на персонала на Агенцията по 
заетостта за повишаване капацитета на администрацията.
• Организиране и провеждане на обучения на персонала на Агенцията.
• Реализация на програми, свързани с повишаване квалификацията на персонала.
• Организиране и провеждане на въвеждащи обучения на новопостъпили служители
• Участие в комисии за подбор на персонал.
• Индивидуално психологическо консултиране. Подпомагане на клиентите за 
намиране на решение на проблеми свързани с процеса на безработица.
• Разработване на програми за обучения: хоризонтален план, учебно методически и 
помощни материали
• Разработване на методически материали с цел подпомагане дейността на мениджърския
състав и служителите на Агенцията
• Дейност свързана с изследване на психологически климат; Медиация при 
разрешаване на конфликти; 
• Мотивация на персонала; Въвеждане на екипна организация на работа.
• Индивидуално психологическо консултиране. Подпомагане на клиентите за 
• намиране на решение на проблеми свързани с процеса на безработица. 
• Психодиагностика. 
Методите за самооценка, които аз използвам са свързани чрез оценката на 
бенефициентите на предоставяните от мен услуги. Обучавам държавни служители – хора с 
с потенциал, компетенции и високо равнище на мотивация за по стижения.

Обратната връзка е един от методите за оценка.

Реализирам я чрез въведените в организацията подходи за получаване на обратна връзка 
състоящи се от:
1.Лично посещение на клиентите:
Какви са целите, които си поставяме?
При личното посещение целите на събираната от обратна информация от 
клиентите могат да са:
• Какво е мнението им за мястото на обслужване?
• Какво е мнението им за самото обслужване?
• Какво е мнението им за резултата от посещението?
Каква информация получаваме?
Тя често има неформален, непредставителен и фрагментарен характер. 
Например клиентът може да благодари за информацията, за любезното 
отношение, за изслушването и т.н.

При устна ОВ от лично посещение на клиент по правило не се отразява информацията,
която има положително измерение. Клиентът изказва благодарност, удовлетвореност
от обслужването, от местата за обслужване, от отношението на служителите и т.н.
Все пак е добре да се отразяват и тези мнения. Това се установява чрез 
наблюдение и контакт. При наличие на мнение, оценка, препоръка и т.н., е нужно 
да се води книга или формуляр, в който служителя да описва мнението на клиента 
след като приключи обслужването. 
2. Кутии за мнения, предложения, оплаквания, похвали и сигнали 
Поставянето на кутия с надпис “Ние търсим Вашето мнение” на достъпно, видимо 
и удобно за клиентите място на територията на нашата организация е 
една от формите за получаване на ОВ. 
Какви са целите, които си поставяме?
Характерното за този канал е, че ОВ се дава предимно по инициатива на 
клиента. При кутията за мнения целите на даваната от клиентите обратна
информация могат да са:
• Лична удовлетвореност или неудовлетвореност от посещението;
• Оплакване от служителите или от обслужването по принцип;
• Оценка на получената услуга;
• Сигнал за корупционен натиск;
• Предложение за промяна;
Кои са предимствата на този канал?
Предимство на този канал е гарантираната анонимност на писмената ОВ от 
клиентите. Анонимността предполага, че клиента ще е искрен и с това информацията,
която постъпва в кутията, става ценна.
3. Предложения, оплаквания, сигнали и жалби
“Управлението на предложенията и оплакванията” e изведено, като напълно самостоятелен основен процес в технологията за работа на дирекциите. Обслужването на подаването на жалбите от клиентите се смята за “ключов момент” за развитието на модела на обслужване. Първо, защото всяко оплакване на клиент ни дава възможност да преосмислим възможността за подобряване на обслужването. Второ, пред клиентите се демонстрира готовност и решимост за вземане на отношение по поставения от тях въпрос, и че те ще бъдат “зачетени”.
Какви цели си поставяме?
Характерното за този канал е, че ОВ се дава предимно по инициатива на клиента. При събиране на информация от клиентите целите могат да са:
• Изясняване на причините за оплаквания на клиенти;
• Изясняване на нуждите на клиентите, които се оплакват;
• Изясняване на проблеми в обслужването /предложения, сигнали за корупция и др/.
4. Анкета за проучване мнението на клиентите
Това е търсенето и получаването на целенасочена ОВ от клиентите под различни форми: периодично организирано извадково проучване и провеждане на индивидуална анкета с определени клиенти, текуща анкета в електронен вариант в сайта на дирекцията, анкетно проучване мнението на клиентите по пощата и др.
Какви цели си поставяме?
• да се установи /измери/ степента на удовлетвореност от конкретна услуга или услугите на организацията като цяло;
• да се установи мнението на клиентите за различни страни на обслужването: отзивчивост, бързина, обстановка и пр.;
• да се установят фактори, от които зависи удовлетвореността на клиентите;
• да се измери степента на удовлетвореност на определена група клиенти /работодатели, продължително безработни, безработни младежи, с намалена работоспособност и пр.
Каква информация получаваме?
Проучванията на удовлетвореността имат сериозни предимства в сравнение с другите форми на получаване на ОВ от клиентите /подадени жалби, кутия за мнения и предложения, устни изявления на клиентите пред служители или подадени по телефон, реакции на клиентите в медиите и др./. Те доставят надеждна информация за това, какво мислят клиентите за поведението на служителите, за резултата от обслужването и за начина, по който биха искали да бъдат обслужени.
5. Телефонен контакт
Като канал за ОВ от клиентите прилагането на телефонния контакт има голямо значение за работата на служителите. Този канал за ОВ /за получени информация, съвет, указания и др./ става основен канал. Това се осъществява по два начина:
• когато има предоставяне на услуга, например: информация или консултация, и се иска от клиента мнение;
когато има целенасочено обаждане на клиенти/телефонен вариант на анкета/ и се пита задължително за мнението им.
Какви цели си поставяме?
• Достъпност, достатъчност и разбираемост на предоставената информация или указания;
• Бързина на обслужване;
• Отношение на служителя.
6. Интернет контакт
Съвременен канал за комуникации с клиентите.
Организацията на този канал в ДБТ изисква ползването на собствен сайт в Интернет и съответните софтуерни продукти, както и обучен персонал за обслужване на канала. 
Какви цели си поставяме?
Да разберем:
• Мнението за бързината и качеството на отговаряне на въпроси, поставени от клиентите;
• Характера на впечатленията на клиентите във форума;
• Вида формуляри и информацията за мненията на клиентите, когато попълват определени електронни бланки.
7. Информация от средствата за масово осведомяване
Събирането на информация от медийни изяви на клиенти /публикации, интервюта, предавания, репортажи и др./ е един от важните канали за ОВ от нашите клиенти. Тази информация придобива особено значение, когато е свързана с проблеми в предоставянето на услуги, или резултати от обслужването.
Какви цели си поставяме?
Целите, които можем да си поставим при събирането на информация са:
• разкриване на насочеността и характера на информацията – предложение, критика, жалба, сигнал;
• обективност на изложената информация, мнение и т.н.
• степен на обобщаване на информацията;
• необходимост от допълнително проучване и др.
8.Контакт с партньори и институции
Мненията на партньорите и институциите също могат да се причислят към каналите за ОВ от клиентите. Защото част от тях имат представителство в органите по заетостта /областен управител, община, съюз на работодатели, синдикални организации, неправителствени организации/. В същото време някои от тях се явяват и в качеството на клиенти /работодатели/ спрямо отделни политики по заетостта – програми, мерки, проекти. Като обслужвани клиенти те също могат да бъдат полезни с конструктивна ОВ относно предоставянето на услуги от администрацията. 
Какви цели си поставяме?
• да установим мнението на партньорите за качеството на нашите услуги;
• да установим мнението им за отношението към клиентите;
• какви предложения и препоръки имат към нас относно подобряване на обслужването. 

Себеактуализацията, според теорията на йерархия на човешките потребности на Ейбрахам Маслоу е свързана с развитието на пълния потенциал на личността. 
През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията. Пирамидата се състои от следните пет нива: 
1.основните изисквания за поддържане на живота. Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие 
2.Социални потребности от сигурност
3.Социални потребности от одобрение, привързаност и любов. 
4.Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение. 5.Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) - най-високото и абстрактно ниво в пирамидата. 
Най-високото и най-абстрактно ниво в пирамидата е петото – нуждата от самоактуализация и себеутвърждаване. Маслоу описва самоактуализацията като коренно различна потребност от останалите четири нива. Най-сложният вид потребности се свързва с желанието за усъвършенстване на способностите и развитието на таланта. Те се изразяват чрез самореализация, самоизразяване и постигане на цели в този аспект като лектор преминах през следните етапи:
1.През 2007 г. завърших обучителна програма за Обучение на тютори на платформата за дистанционно обучение с лектори от обучителния център на МОТ гр. Торино.Това ми даде възможност днес да обучавам служители чрез платформата за ДО на ЦРЧРРИ и да бъда част от екипа на Центъра
2.От 2008 г. съм редовен член на Дружеството на психолозите, което дружество е неизчерпаем източник за информация с цел професионално и духовно развитие.
3.През 2010 г. завърших двугодишен курс по Ориентирано към действие обучение. Това ми даде безценни знания относно основни изисквания към организирането на обучения за възрастни; Знания за учебния процес с възрастни учащи; Реализация на учебните програми в учебния процес; Комуникацията в обученията; Ролята на преподавателя, както и много техники за усвояване на знания, компетенции и умения. 
При провеждането на обучения на базата на ориентирано към действие обучение, участниците имат правото да споделят своя преживелищен опит, а лекторът е просто фасилитатор на процеса. Това води до много висока мотивация по отношение активността на участниците относно включване в учебния процес, както и удовлетвореност от страна на водещия.
Във връзка с потребността ми от знания относно индивидуалното психологическо подпомагане на лица и групи през периода 2010 – 2013 г. към института за психично здраве и развитие завърших учебен модул по когнитивно-поведенческа психотерапия група за личен опит, след което преминах през модул „Теория на когнитивно-поведенческото консултиране и базови умения”. Това ми даде знания, умения и увереност да работя с клиенти под супервизията на проф. Ваня Матанова – когнитивно поведенчески психотерапевт, преподавател в СУ “Св.климент Охридски”. 
През 2013 г.към русенски университет “ Ангел Кънчев” - център за продължаващо обучение завърших специализиран курс по “Основи на фокусираната към решения кратка терапия”. Това ми даде възможност да се запозная с нови печеливши методи и техники за консултиране на клиенти”. 
За мен това е себеактуализацията. Да вървя напред и нагоре днес в настоящето и да бъда в хармония със себе си. Хармония, която да мога да предоставя и на нуждаещите се хора.

В по-общ план потребността от себеактуализация е част от потребността от себереализация или стремеж към развитие, най-висшата от всички потребности, според Теорията за човешката мотивация на Ейбрахам Маслоу. В този смисъл въпросът за себеактуализацията на лектора е въпрос на потребност и отговорност пред себе си и аудиторията, пред която застава. От една страна, индивидуален е въпросът доколко осъзната е неудовлетвореността на потребността от стремеж към развитие у личността на лектора, а от друга, именно взаимодействието му с курсистите, които обучава, става повод за неговата самооценка и себеактуализация. Обект на подобна равносметка може да бъде както учебното съдържание, така и методологията, която го обслужва. 

Много пъти съм отбелязвала, че група с група обучаващи се не си приличат и лекторът, ако притежава чувствителност по отношение на този факт, се съобразява с тяхната индивидуалност /а и специфични изисквания към предлаганото знание/ и адаптира учебния материал или поне примерите към него съобразно аудиторията. Това е и един от подходите: “в крачка” лекторът да “усети” аудиторията и бързо да отрази тази специфика в своите лекции по адекватен начин. Разбира се, има дисциплини, които са по-податливи към подобен подход и такива, които не са. Сред първите са по-новите научни територии, като икономика и себепознание, които все още не се обясняват с единна парадигма, а по-скоро посредством множество различни и равнопоставени гледни точки.

Знанието е динамична величина и изисква постоянно следене на новостите в научната литература и теории. Това трябва да е ясно както на лектора, така и чрез него – на аудиторията, пред която застава. Дори, може би, това е най-важното нещо, което лекторът би могъл да предаде на обучаващите се – посредством събуденото любопитство да възпита стремеж към новостите в дисциплината до превръщането му в ценност, която биха могли да пренесат и в други сфери на приложение в живота си. Защото такава е и средата, в която живеем – гъвкава, динамична, непредвидима. Извън това, в последните години все повече се обръща внимание и на начина, по който лекторът поднася учебното съдържание, изискващо от него усвояването на нови умения и компетентност.