Поставената тема за самоподготовката на курсистите и мястото ѝ в процеса на обучение постави няколко направления за разсъждение. Те основно се свеждат до проблеми, ползи и перспективи пред самоподготовката на участниците в обученията на Центъра.
Единодушно е изразена тезата, че съобразно спецификата на обученията (за възрастни, за кратък или по-продължителен период) в Центъра самоподготовката на курсистите подпомага в много голяма степен обучителния процес, а с техниките за самоподготовка самото обучение става много по-приятно и по-леко за участниците. На практика те подсъзнателно впрягат целия си интелект в учебния процес.
Вниманието в дискусията бе насочено и към качеството на обучението, в което самоподготовката на участниците засилва положителните практики и свежда слабите места до минимум. Това може да определи самоподготовката на участниците като процес, който превръща евентуалните "дефекти" в обучението в ефекти. Тук обаче възниква въпросът с индивидуалните способности на курсистите да се подготвят сами у дома. Обособиха се три основни проблема:
- не всички курсисти умеят да работят с допълнителна литература и правилно да я анализират;
- голяма част от курсистите приемат самоподготовката като външен процес, който не зависи от тях;
- неправилната самопреценка на някои от обучаемите в избора на материя, в която да се обучават ппревръща самоподготовката в проблем - ако не са осъзнали навреме дали избраният курс ще бъде тяхно призвание, при първия сблъсък с трудности в процеса на обучение те се демотивират и самоподготовката за тях е излишна, непонятна и обременяваща дейност.
От друга страна предимствата на самоподготовката в обучителния процес я излъчват в основен елемент от ориентираното към действие обучение. Тя се явява посредник между лектора и обучаемите. Чрез самоподготовка се създават условия за по-активна комуникация между отделните страни в обучителния процес. По този начин започва да се измества модела на традиционното обучение, в което курсистите са статични наблюдатели и единствено рецептори на посланието от лекторите, в иновативен двупосочен процес между лектора и обучаемия, както и между самите обучаеми.
Всичко това очерта самоподготовката като креативен метод на обучение и посочи нейните перспективи. Единодушно е мнението на участвалите в дискусията лектори, че този подход трябва да се стимулира и да се прилага все по-често в обученията на ЦРЧРРИ.
Единодушно е изразена тезата, че съобразно спецификата на обученията (за възрастни, за кратък или по-продължителен период) в Центъра самоподготовката на курсистите подпомага в много голяма степен обучителния процес, а с техниките за самоподготовка самото обучение става много по-приятно и по-леко за участниците. На практика те подсъзнателно впрягат целия си интелект в учебния процес.
Вниманието в дискусията бе насочено и към качеството на обучението, в което самоподготовката на участниците засилва положителните практики и свежда слабите места до минимум. Това може да определи самоподготовката на участниците като процес, който превръща евентуалните "дефекти" в обучението в ефекти. Тук обаче възниква въпросът с индивидуалните способности на курсистите да се подготвят сами у дома. Обособиха се три основни проблема:
- не всички курсисти умеят да работят с допълнителна литература и правилно да я анализират;
- голяма част от курсистите приемат самоподготовката като външен процес, който не зависи от тях;
- неправилната самопреценка на някои от обучаемите в избора на материя, в която да се обучават ппревръща самоподготовката в проблем - ако не са осъзнали навреме дали избраният курс ще бъде тяхно призвание, при първия сблъсък с трудности в процеса на обучение те се демотивират и самоподготовката за тях е излишна, непонятна и обременяваща дейност.
От друга страна предимствата на самоподготовката в обучителния процес я излъчват в основен елемент от ориентираното към действие обучение. Тя се явява посредник между лектора и обучаемите. Чрез самоподготовка се създават условия за по-активна комуникация между отделните страни в обучителния процес. По този начин започва да се измества модела на традиционното обучение, в което курсистите са статични наблюдатели и единствено рецептори на посланието от лекторите, в иновативен двупосочен процес между лектора и обучаемия, както и между самите обучаеми.
Всичко това очерта самоподготовката като креативен метод на обучение и посочи нейните перспективи. Единодушно е мнението на участвалите в дискусията лектори, че този подход трябва да се стимулира и да се прилага все по-често в обученията на ЦРЧРРИ.