Е-лаборатория
Според Международната коуч федерация (ICF) коучинга е партньорство между коуч и клиент (респективно в нашия случай се приема, че клиента е обучаващ се) в процес, който провокира размисъл и креативност и вдъхновява клиента/обучаващ се, да увеличи своя личен и професионален потенциал.
Тази концепция разглежда обучаващият се като експерт в собствения си живот и работа и коучът вярва, че всеки обучаващ се е креативна и цялостна личност и разполага с всички необходими ресурси, за да постигне целите си.
На базата на това блиц-резюме нека разгърнем дискусията в следните тематични насоки:
Познавате ли коуч принципите?
Проблеми и перспективи на обучения, в които лекторът е коуч;
Коучът като метод на обучение в ЦРЧРРИ.
Re: Дискусия на тема „Коучингът като метод на преподаване"
Уважаеми колеги,
Предалагам на вашето внимание коментара по темата на г - н Радко Зарков, който е лектор в курсовете за безработни лица по НПДЗ.
Коучинг обучението е предназначено да разнообразява и надгражда методите на обучението на преподавателите, което да довежда до получаване на достатъчни знания, т.е.до увеличаване на потенциала на курсистите в Центъра.
Идеята е да се получи двустранен ангажимент на преподаватели и курсисти в това число и доверие между двете страни , което да създава убеждение за положителен краен резултат т.е. повишаване конкурентноспособноста на курсистите на пазара на труда. Коучинг процесът като ефективен метод на обучени за целенасочено професионално усъвършенстване трябва да подготвя обучаваните за подходяща ориентация в съвременната бизнес среда, характерна с динамичност ,интензивност и висока степен на неопределеност.
Чрез обучението в Центъра, преподавателите трябва да убедят обучаваните в техните индивидуални възможности за да могат да развият притежавания индивидуален потенциал. Преподавателят трябва да подтиква курсистите към самоопознаване и оценка. Това означава в практиката на преподавателите да се решават актуални въпроси от действителността, чрез разработване на модели, които да развиват умения за справяне с основни проблеми в условията на бъдещата работа на курсистите .
Преподавателите за сравнително краткия срок на обучение и спецификата на обучаваните трябва да изградят нови качества у тях:
-по добро самопознаване
-по големи комуникативни възможности
-по висока мотивация за решаване на конкретни задачи
-намаляване на стреса
-по висока лична организация и желание за работа в определена организационна структура
Според мен, в Центъра задължително трябва да се прилага коучът като метод на обучение. За тази цел трябва да се използват преподаватели притежаващи изискващите се качества, а не тепърва в Центъра да се създават.
Радко Зарков
Re: Дискусия на тема „Коучингът като метод на преподаване"
Терминът коучинг е въведен за първи път в бизнес-мениджмънта в началото на 90-те години на 20 век от английския бизнесмен и консултант сър Джон Уитмор и може да се преведе буквално като “наставлявам, подготвям, тренирам”. Практически погледнато обаче “коучинг” може да се разглежда като нещо по-голямо и съществено. Това метод на работа възниква върху корените на психологията, мениджмънта, философията, логиката и жизнения опит. Това е процес, отправен към постигане на цели в различни области на живота.
Основната задача на коучинга е, не да се научи някой на нещо, а да стимулира самообучението, така че в процеса на дейността си човек да бъде способен сам да открие и получи необходимите знания. Същността на този подход е заключена в разкриването на неразкрития и спящ вътрешен потенциал, както и на привеждане в действие на системите за мотивация на всеки човек.
Коучинга винаги е фокусиран към решението. В процеса на индивидуалната работа с помощта на коуча ( ако адаптираме тази роля към процеса на обучение - коуча (треньора) се явява лектора), клиента може да проанализира своите цели, да постави акцентите и приоритетите другаде, да разгледа възможните варианти; след това да съотнесе отработения материал към реалността и да изготви план за по-нататъшни действия. В контекста на обучителният процес този подход дава възможност за самостоятелно осъзнаване на възможните решения или отговори на поставените въпроси.
Главният смисъл на коучинга не е в типовия анализ, а в откриването на истинската причина на това или онова затруднение и намиране на уникален изход от ситуацията, който стандартизирания тип взаимоотношения между преподавател и обучаем не предоставя.
Пренасяйки опитът в рамките на обучителните инициативи осъществяни тук в Центъра,този подход би бил много успешен от гледна точка на подходящата среда, която материята на нашите специализирани обучения предоставя. Достигането до дадено решение или осмислянето на даден казус чрез коучинга,например от старши социален работник от системата на Агенцията за социално подпомагане би допринесъл много повече за неговото личностно и професионално израстване, отколкото готово поднесената информация в лекционно изложение.
Re: Дискусия на тема „Коучингът като метод на преподаване"
Мнозина от нас са имали един учител, благодарение на който не само са обикнали един предмет и са имали високи оценки, но това е определило бъдещата им професия. Причината е, че вероятно този учител е успял да създаде атмосфера, в която ученикът е намерил своето място и е бил активен участник в процеса.
Коучингът е умението да надграждаш силните качества на човека, с цел развитие на неговите умения и способности.
Именно поради това, през последните 10 години коучингът в западноевропейските страни, Съединените щати и Канада се доказа, като едно от кардиналните умения за насочване, мотивация и развитие на човешкия капитал.
Днес всеки един учител, лидер, ръководител, обучител, родител е необходимо да бъде Коуч, защото основната му мисия е, да развие цялостния потенциал на човека и да го придружава по най-подходящ начин в израстването му. Особено важно е това да се прилага при обученията в курсовете за незаети лица, тъй като при тях от голямо значение е те да повярват във възможностите си и да придобият самочувствие при изучаването на нова професия. От личните ми наблюдения при общуването с курсистите стигнах до извода, че човек може да притежава много и качествена теоретична подготовка, да е завършил най-престижен университет, но без наличието на практически опит и обмен с другите хора, най-вероятно тя ще остане безплодно академично знание. Затова е необходимо да притежаваме умения за общуване, за да могат нашите знания и умения да достигнат до обучаемите.
Re: Дискусия на тема „Коучингът като метод на преподаване"
Колеги, бихте ли посочили конкретни направления в обучителните програми на Центъра, при които коучингът е подходящ за приложение?
Re: Дискусия на тема „Коучингът като метод на преподаване"
Здравейте!
Аз съм Владо Томов и съм преподавател в курса за безработни лица по "Озеленяване и цветарство".
Предложената на вниманието система на преподаване и обучение има определени изисквания, които са практически несъвместими с характеристиките на обучението по озеленяване. На първо място коучинга предполага индивидуален подход към всеки обучаващ се. Това поставя въпроса за заетостта на останалите в курса и невъзможността да се задържи вниманието им.
Друг момент специфичен за тематиката на обучението е изключително практическата насоченост и факта, че под 90% от дейностите в строителството и поддържането на зелените площи се осъществяват по изградени и доказани от науката правила, срокове и методи, строго обвързани с биологичните характеристики на материала, с който се работи. Поради тази причина търсенето на творчество и изява на индивидуалните виждания на озеленителя е ограничено.
Ето защо моето лично мнение е, предложеният метод е практически неприложим в курса по "Озеленяване и цветарство".
Re: Дискусия на тема „Коучингът като метод на преподаване"
Коучингът е целево ориентирано, ограничено във времето и с конкретно съдържание диалогично индивидуално консултиране, в центъра на което се поставя личност. Коучинг е консултантски инструмент възникнал от динамиката на промените, потребността от по-голяма самостоятелност и автономност, нуждата от индивидуални и ситуативно ориентирани решения.
Какво е "Коуч"? Това е компетентен професионалист, който използва специални методи и техники с помощта на подходящи въпроси. Той помага на клиента да постигне личен успех, подкрепяйки го в откриването на самия себе си. Коучът дава метод, структура и може да звучи по следния начин: "Да придвижим важни хора от мястото, на което те се намират в момента до мястото, на което те искат да отидат". Коучинг е процес, който се практикува в разнообразни ситуации и е по-скоро "учене на място и навреме", отколкото "учене, предизвикано от случайни събития". Ползите от неговото приложение са многопосочни, като например подпомагане на намиране на отговор по даден казус.
За разлика от консултирането, коучингът на предполага готови решения. Той работи с клиента върху неговото предизвикателство да преодолее ограничаващите вярвания, да прави в професионалния си живот това, което го мотивира и което го кара да се чувства жив, да взима решения, които го изкарват извън зоната му на комфорт, да поставя специфични цели и да реализира потенциала си за постигането им, да открива нови перспективи, да живее в момента. задачата на коучинга е да развива хората в контекста на тяхната работна среда, да направи осъзнати силните и слабите страни на ръководителя, да провокира прилагането на персоналната компетентност при решаването на актуални и бъдещи задачи и предизвикателства.
Защо е нужен коучинга? Всички знаем, че знанието е най-трайно, когато идва от анализ на собствения опит. Именно това прави този подход доста по-ефективен, отколкото различни форми на обучения за мениджъри. Когато човек сам е стигнал до някакво решение, той е по-мотивиран да го изпълни. Докато, ако от вън е наложено, дори да е обяснено много ясно защо е необходимо да се направи, той се отнася по различен начин и не го приема като свое. Коучингът подпомага клиента да изясни ценностите и намеренията си, създава визия за бъдещето и разработва практически план за действие за постигане на набелязаните цели. Коучингът не работи с миналото. Той е насочен към бъдещето.
Кой може да бъде коуч? Какъв трябва да бъде коучерът? Дискретен, конфеденциален, притежаващ широк житейски спектър на интереси и опит, ориентиран към постигане на конкретни цели, структуриран, систематичен, деликатен, ненакърняващ границите на личността, професионалист с дълбоки познания в съответната област.
Някои от ръководните сентенции за коучъра са "Да питаш, вместо да изказваш мнение", "Да слушаш, вместо да говориш", "Да поощряваш развитие, вместо да ограничаваш", "Да уважаваш, вместо да се налагаш".
Най-важните условия за добрия коучър са проявата на съпричастност, интерес дори и любопитство, непреднамереност, отговорност, да отчита индивидуалните особености, да задава въпроси без задръжки.
Re: Дискусия на тема „Коучингът като метод на преподаване"
Уважаеми колеги,
напълно съм съгласна с вашите изказвания за това какво представлява коучинга, какво предоставя и как се прилага. Аз лично като методист на Центъра няма какво да добавя към публикуваните мнения. Това, което мога да отбележа е, че коучингът като метод ми се струва приложим само когато говорим за продължителност на дадено обучение. Необходимо е време, за да се развие отношение на наставничество между преподавател и обучаем. В Центъра предлагаме разнообразни по хорариум курсове, но поради тази характеристика на коучинга, за него като приложимост можем да говорим само в професионалните курсове, в които има време двете страни да се опознаят и да се създаде атмосфера на доверителност. Смятам, че това е другото условие за прилагането на метода. Разбира се, редно е да се отчита и опита на преподавателя и неговите индивидуални качества за подход към групата и участниците в нея. Редно е, да се отчетат и целите, с които участващите попадат в тази група... В общи линии това са изходните точки, от които трябва да се подходи, за да се опознае метода и съответно да се приложи и в Центъра.
Re: Дискусия на тема „Коучингът като метод на преподаване"
Коучингът е сравнително нов метод на преподаване, но много от принципите и технологиите за обучение, заложени в този метод, са използвани и преди това.
Като дългогодишен преподавател във Военна академия "Г.С.Раковски" , съм запознат и в една или друга степен съм използвал този метод.
Ежегодно във ВА се провеждат методически конференции и занятия на които се обсъждат различни форми и технологии на коучинг обучението, като:
- Методи и подходи за разчупване на леда и мотивацията на обучаемите;
- Мозъчната атака, като метод за иницииране творческото мислене на обучаемите;
- Нови форми на преподаване и обучение, като лекция – дискусия, решаване на казус, семенари, кръгли маси;
- Групови дискусии и групови занятия, с цел обучение в екипност.
- Военни игри, с цел вземане на решение, в които обучаемите се поставят в различни роли, свързани със съответните длъжности във войсковите единици;
- Ролята на обратната връзка между обучаваш и обучаеми;
Общото между обучаемите във ВА и ЦРЧРРИ е, че те са „възрастни“ обучаеми и има много общо в методологията на прилагането на коучинга като метод на преподаване. Поради това смятам, че този метод може да намери място в процеса на обучение, като се съобрази със спецификата на обучението в провежданите курсове в Центъра.
За мен, като преподавател в курса по Текстообработка, известен проблем е нееднородния състав на курсистите по образование, предварителна подготовка и възможности, което значително намалява ефективността на обучението и усвояването на учебния материал. Поради това, се налага да обръщам по-голямо внимание на тези, които имат по-малки възможности и за пръв път работят с компютър. Много важно е тези обучаеми да не бъдат обиждани, да не се накърнява тяхното достойнство като им се правят остри бележки, а да се намери начин да бъдат мотивирани и насърчавани. По време на практическите занятия да им се оказва помощ, а останали да бъдат „водени“ и направлявани за да се справят с поставените задачи и всички да се убедят че могат да се справят с учебния материал.
Друго, което според мен е важно за коучинг обучението в тези курсове, е куча (преподавателя, инструктора) да има много-добра теоретическа и методическа подготовка, бързо да „разчупи леда“ и да спечели доверието на „възрастните“ обучаеми. Това е може би най-важната предпоставка за ефективното обучение.
Доц. Начо Василев