Обучение през целия живот – наложилата се тенденция през последните години, независимо дали продиктувана от необходимостта от преквалификация или за усвояване на нови знания, в отговор на навлизането на нови технологии, все по-често налага в учебните зали да се обучават и хора, приключили с обучението си преди повече от 20 години. Хората са различни. Има такива, за които новите неща са предизвикателство и посрещат новостите с интерес и желание за прилагането им в практиката. Но има и такива, за съжаление не малко, които изпитват страх и несигурност при усвояването на нови продукти и технологии. Такова поведение може да се наблюдава дори и при специалисти в своята област, които трябва да научат нови неща, необходими и полезни за тяхната дейност. Така, че ситуацията, в която може да изпадне един преподавател е различна, което налага и подход, съобразен с конкретната обстановка. 
Според мене, най-подходящ е моделът, който поставя в центъра преподавателя. Преподавателят трябва много добре да знае какви са важните моменти, на които трябва да обърне вниманието на обучаемите. В същото време трябва много внимателно да следи реакциите и до каква степен това, което преподава се разбира от аудиторията. 
Друг важен момент е преподавателят да покаже на аудиторията, че е добре да му се задават въпроси и че няма лоши въпроси. Всеки от групата трябва да се чувства спокоен да задава въпроси без притеснение. Всеки въпрос може да подскаже на преподавателя на какво още е важно да се обърне внимание или да обясни още веднъж с примери, което може да бъде полезно за цялата аудитория. Зададен въпрос привлича вниманието на обучаемите и по този начин може да си дадат сметка, какво са разбира, а също така и да се стигне до обсъждане на проблема. 
Преподавателите, също така, са длъжни да владеят аудиторията и своевремено и адекватно да реагират и да не допускат напрежение между обучаемите.
Процесът на преподаване не е едностранен, а двустранен процес. Обучават се не само обучаемите, а и самите преподаватели. Да не се забравя вица – толкова пъти го обясних, че накрая и аз го разбрах.

Здравейте!
Обучението на възрастни, от гледна точка на преподавателя има предимства и недостатъци.
Основното предимство е мотивацията - при възрастните е осъзната необходимостта от непрекъснато учене. От друга страна възрастните са по-консервативни, когато става въпрос за промяна на начина на мислене и възприемане на определена категория знания. Като лектор за мене е важно да провокирам и стимулирам абстрактното мислене в обучаваните. 
В основата на постигане на целите на всяко обучение стои ефективната комуникация между лектор и обучавани. 
Старая се комуникацията с възрастните обучавани по отношение на усвояваните знания и умения, да се основава на подход, който да им позволи да си отговорят на въпроса "защо:?:" по определен начин се постига, например, желаната функционалност, а не да задават въпросите "какво?" и "как?" се прави, за да се постигне тази функционалност. 
Според мене, категорично не може да се приеме или отхвърли определен модел на комуникация. В зависимост от темата и предмета на обученето, както и от целите и задачите, които се поставят се избира подходящият модел за комуникация, за конкретната ситуация. Така, че прилагането на комбинация от трите модела е необходимо условие за ефективна комуникация.
Хубав и успешен ден:!:

Здравейте!

Аз лично по-често използвам първия модел (когато в центъра е преподавателят), защото нямам голям опит като преподавател. Съзнавам, че вторият и третият модел са по-уместни в случаи, когато целта е придобиване на практически умения от обучаваните. За тези модели на преподаване обаче е необходима солидна подготовка. Личната ми цел е в бъдеще да използвам балансирано трите модела на преподаване, така че да се постигне най-добър резултат. 

Трудностите в комуникацията, които срещам са предимно от субективен характер. Няма обективни пречки за комуникиране с обучаемите. Може би единствената причина с обективен характер за лоша комуникация е насрочването на часове за обучение в първия ден, когато повечето обучаеми са пътували дълго и са уморени. Считам, че за постигане на добра ефективност в обучението е необходимо време на обучаемите да се настроят и откъснат от ежедневните служебни проблеми. При планиране на следващи обучения е уместно организиране на неучебни развлекателни занимания в деня за пристигане в центъра за обучение.

С уважение:
Веселин Видев
ИА ГИТ

Здравейте,
аз нямам особен опит като преподавател - ако трябва да съм откровена е почти никакъв, но от работата ми като организатор по обучения си изградих мнение относно темата. Аз мисля следното - за да е ефективно едно обучение трябва да се намери златната среда между това лекторът да е в центъра (важи за определени етипи от обучителния процес - въвеждащия напр.) и това - обучаемите да "изковават" сами истините в познанието с напътствието на лектора. Този баланс от двете позиции обаче, се постига след натрупването на известно количество преподавателски опит, който позволява бърза и адекватна преценка на аудиторията. Тогава е възможно лекторът да определи своята позиция на активно преподаващ или посредничещ и обобщаващ.

Обучението за възрастни все още е изправено пред различни по вид проблеми, за жалост много от тях все още нерешени. В коментара си аз обаче ще поставя акцент върху обучението на възрастни в неговата електронна форма и по-конкретно с помоща на дигиталните средства.
Според мен предимствата на тези технологии се изразяват в наличието на няколко много важни фактора. 
На първо място целите на учащите възрастни са различни и са насочени към практическо усъвършенстване на определени умения и то в кратък период от време. Това например е причина дистанционната форма на обучение да бъде по-предпочитана все повече от стандартната форма на обучение осъществявана например под формата на присъствени курсове. Тя е по-гъвкава, дава възможност за използването на разнообразни интеркатвни приложения (видео модули, прикачване на файлове, аудио файлове, онлайн тестове и т.н).
Друг важен фактор е способността на възрастните да се самоорганизират, което прави дигиталното обучение още по-лесно осъществимо. Всеки решава сам кога и за колко време да работи онлайн по зададените му задачи така, че оптимално добре да се справи със заданието, което му е поставено.
Не на последно място поставям и фактора "време". Присъствените курсове изискват време, с което често обучаемите възрастни не разполагат. От друга страна дигиталната форма позволява процеса на обучение да се осъществява късно вечер, през почивните дни и не изисква толкова ресурси.
Тези три фактора далеч не изчерпват проблема изцяло, но според мен очертават картина, която показва все по нарастващото влияние на тези технологии в процеса на обучение при възрастните и могат да бъдат инструмент ,който не само да повиши качеството на този процес, но и да се яви като решение на множество предизвикателста, пред които се сбълсква този тип обучение.

Обучението на възрастни хора е сложен и многообразен процес. То се осъществява по трудно защото: хората отдавна са излезли от учебната среда, нямат навици да слушат, по-трудно възприемат. Затова обучителите полагат по-големи усилия и прилагат различни подходи при обучението:
мотивиране на участниците, преподаване на достъпен разбираем език, предоставяне на материали и допълнителна литература, използване на техника и технически средства за по-добра комуникация и усвояване на преподавания материал. При обучението се изискват умения: да говорим, да слушаме и да се владеем. Стилът на говорене е важен, защото изразява особеностите на човека, общата му култура и умствени способности. За говорещият е важен звучния глас, които да се чува ясно и точно. Слушането е активен процес когато има изяснявяне, перифразиране, резюмиране на поднесения материал и то е пасивен процес, когато без да се прекъсва събеседника се изслушва мълчаливо и внимателно. За да бъде успешно общуването трябва да се спазват принципите на: пълнота, краткост, уважение, конкретност, яснота и корекност на информацията. За умението да се общува са важни няколко правила: познаване на партньора, неговите знания, разбирания и предпочитания. Тези правила не са измислени от вчера, те са от древността и Сократ е казал: "За пълноценен диалог е нужно да се знаят две неща- как да говориш и как мълчаливо да слушаш". Важно умение е владеенето на мислите чувствата и постъпките. Използваните подходи при обучениението на възрастни в практиката са интерактивни, взимодеистващи а комуникацията е обмен на факти, идеи, възгледи с помощта на думите и техническите средства.

В.Колева