Уважаеми лектори,
В съвместната ни работа в Клуба на лектора неведнъж сме поставяли въпроса за разработването и използването на методи и техники, в които обучаемият е в центъра на обучителния процес. Различните видове дискусии и игровият подход са сред темите, предизвикали най-голям интерес в проведените досега дискусии Често срещан проблем обаче е, че в дискусиите активност може да бъде проявена само от някои от участниците, докато други останат пасивни до края на обучението, като в хода на работата пропастта между двете групи се задълбочава. От друга страна, игровите методи имат потенциала да снемат бариерите между участниците и емоционално ангажирайки ги да ги включат активно в обучителния процес, като създават среда на съпричастност и доверие между самите обучаеми от една страна и между обучаемите и лектора от друга.
В научната литература са описани различни възможности за използване на игрови тип дискусии. Такива са например дискусиите, използващи техниката „Аквариум“. При нея обучаемите се разделят на две групи – външен и вътрешен кръг или участниците застават в два полукръга един срещу друг. Има два варианта за реализация на метода. При първия вариант една част от участниците са „експерти“, които споделят мнението си, а друга – наблюдатели, които могат да се намесват в дискусията или не според предварително уточнени предварително правила. При втория вариант този тип дискусия следва предварително обсъждане на проблема в подгрупи, като всяка подгрупа излъчва свой експерт. При затруднения някой от наблюдателите може да влезе в „аквариума“ и да помогне, като за тази цел се слага допълнителен празен стол. Като техника „аквариумът“ може да се използва и за наблюдаване и коментиране на ролева игра, интервю или симулирана консултация.
Друг вариант на съчетаване на игра и дискусия е методът „сачмен лагер“, който може да бъде използван за дискусии, обсъждания, събиране на идеи, мнения и предложения по дадени въпроси, както и за решаване на даден проблем или задача. При този метод участниците се разделят в два кръга – външен и вътрешен, заемайки произволно местата си, като проблемът се обсъжда по двойки от участниците от двата кръга. Когато изтече зададеното време, участниците от вътрешния кръг се преместват с едно място, така че се сформират нови двойки, които дискутират проблема. След като кръгът е завъртян до изходна позиция, всеки участник има възможност да сподели мнението си, формирано в разговорите с останалите.
Това са само две от възможните хибридни форми на съчетаване на игровия подход с дискусията.
В настоящата публикация бихме искали да потърсим Вашите идеи за това как дискусията и играта биха могли да бъдат съчетани под формата на „игрова дискусия“. За нас ще бъде полезно да споделите доколко в преподавателската си практика използвате съчетаването на двата метода и по какъв начин. Особено важно за нас е да обсъдим как тези форми на преподаване, които са особено подходящи в обучението на възрастни са приложими в обученията, в които Центърът е специализиран – тези за придобиване на професионална квалификация и обученията в областта на социалната сфера и пазара на труда. Затова Ви каним да споделите Вашия опит, който е особено ценен както за нас като методисти в постоянните ни усилия да направим обученията в Центъра по-ефективни и удовлетворяващи за лектори и обучаеми.
Игрова дискусия
Използването на играта и на дискусията са чести инструменти, които съпътстват обученията, които провеждам. Определено ми харесвам да правя и игрови дискусии. Най-честата форма, която използвам е "Охлюв". След като определен участник изкаже мнението си по дадена тема се подрежда в определената форма (охлюв, пеперуда и т.н.), която е предварително направена с хартиено тиксо на пода. Когато всички участници изкажат мнението си започва същинската дискусия. Участниците, които имат сходно или еднакво мнение застават едни до други, което показва своеобразна снимка на мненията. По този начин много лесно се преодолява бариерата между по активните и пасивни участници. Всички стават равноправна общност.
В моята практика в Центъра,…
В моята практика в Центъра, а и във всички обучения, които провеждам, изключително многто използвам дискусията. За мен е важно да чувам опита на участниците и мненията и знанието им по темите, по които е обучението. Обичайно успявам да ангажирам всички да участват в дискусията, като според ситуацията насърчавам мълчащите или регламентирам тези, които говорят твърде често. Обобщението на дискусията или акцентите в нея са основа за надграждащото знание или за поставяне на ключови въпроси в обученията. Ползването на дискусията след играта на практика е събиране на ефекта от играта и ползването на този ефект пряко към обучителните цели и задачи. Играта е "символно "пространство, което е удобно за въвеждане на трудно разбираеми тези, като по този начин се минава на едно по-лесно за възприемане емоционално ниво. Препоръчвам ползването на двата метода.
Съчетаване на игрови подходи и дискусия в процеса на обучение
През последните години динамиката на развитие на нови технологии, необходимостта от актуализиране и уеднаквяване на нормативна база, законодателни промени и какво ли още не, изискват непрекъснат процес на обучение – самостоятелно или в група. Използването на различни методи също не е за пренебрегване, стига да имат ефект, а не да следват модерни и понягога измислени методи.
Процесът на обучение е процес на натрупване на определен, необходим обем от знания. Използването на игрови подходи в процеса на натрупване на знания, в накои случаи може да си е жива загуба на време, поне според мен.
И така, за мен най-важно е обучаемите да бъдат убедени в необходимостта от материалът, които им се преподава. Да бъдат мотивирани от преподвателите и да им се поднасят знанията в необходим обем и като начин на мислене с оглед за бъдещо, самостоятелно, задълбочаване на познанията. Трябва да се събуди интерес и увереност, че материята не е сложна и всеки може да се справи сам. Трябва да се възлагат самостоятелни задачи, при решаването на които обучаемите трябва да си изясняват какво всъщност още им трябва за да са сигурни, че могат да използват преподаваните материали. Могат да дискутират помежду си или с преподавателя и да се допълват забелязаните пропуски.
Според мен, игрови подходи са подходящи при обучение на специалисти, работещи в една област, но в различни ведомства, градове или фирми, при запознаване с нова нормативна база и възможности за тълкуването й. В този случай могат да се задават казуси и всеки или няколко човека да изложат своя гледна точка за решаването им, след което трябва да се включат и останалите обучаеми с въпроси, забележки, предложения, собствена гледна точка. Да се състои дискусия и обобщаване на единно мнение, като по този начин се възпитава и колективна работа – възможност за изслушване и обмисляне на други мнения и изготвяне на общо решения. Много е важно това обсъждане, защото в повечето случаи, представяйки пред други хора свои съображения и разбирания, човек осмисля, вниква в проблема – все пак трябва да е убедителен, а може да получи и нова гледна точка от направените предложения. Играта е полезна в случай, когато не става въпрос за първоначално натрупване на знания.
Какви методи ще се използват и доколко ще бъдат полезни зависи от групата, която ще се обучава, както е необходим и индивидуален подход към всеки един или групи от обучаеми.
Игра "Най-добрият и най-лошият сценарий"
Колеги,
За провеждане на дискусия, в която да се включват всички обучаеми, използвам играта "Най-добрият и най-лошият сценарий". Темата, за преподаването на която, използвам този метод е "Работа по случай". Участниците се разделят на две групи (редици), които сядат едни срещу други.
Участниците от първата група се опитват да си представят какви грешки или лошо стечение на обстоятелствата биха могли да допуснат по конкретен случай на клиент и колко драматична и неблагоприятна би могла да стане неговата житейска ситуация. Всеки споделя задължително мнение, като след изградения "лош сценарий", социалните работници си дават сметка, че понякога съдбата на хората зависи от тях и дребни детайли или невзети навременни мерки, могат да доведат до сериозни изпитания за техните клиенти.
Втората редица (група) участници се опитва да си представи какво би трябвало да се направи за нашия клиент, за да може той да достигне максимално благополучие. Всеки един участник предлага мярка/дейност за подкрепа, независимо колко идеалистично звучи тя. Така се включват абсолютно всички участници от втората група, предлагайки свое решение на казуса. При изграждането на "добрия сценарий" всеки от втората група участва със свое предложение.
Третата част е свързана с коментар и споделяне на мнение за работата на двете групи, както в емоционален план, така и като обсъждане на целесъобразността на направените предложения.
Тази форма на "игрова дискусия" ми помага като метод, който позволява всеки един да сподели професионално мнение, но в същото време и докосва чисто човешката страна на социалната работа: да помагаш като се опитваш да контролираш процеса в името на клиента, но спазвайки професионални граници.
Дашенка Кралева
ОБОБЩЕНИЕ
Уважаеми лектори,
благодаря Ви за споделените мнения. Те доказват, че активното включване на обучаемите в обучителния процес е правилният подход, който стимулира интереса им и води до трайни и успешни резултати. Заедно с методическия екип на ЦРЧРРИ сме и изключително щастливи от смесването между игра и дискусия, до което сами сте достигнали в своята преподавателска практика. Предложените от Вас техники ще бъдат систематизирани и включени в методическите материали на ЦРЧРРИ в подкрепа на работата на всички преподаватели.