Страхотна тема!

Както знаете или ако не знаете, моята работа на методист много зависи от фактора "предварителна информация". Дискусията обхваща два проблема - подбор на точната обучителна група и избора на методи на обучение.

По първия проблем - смятам като абсолютно неотменна част от успешното провеждане на дадено обучение правилния подбор на обучаемите. Приблизително равния старт на групата осигурява ефективен обучителен резултат. Когато естеството на работа касае организиране на курсове с непознати участници, "предварителното запознанство", независимо под каква форма, осигурява не само комфорт на лектора за преподаване, но и ефективност на преподаването. В случай, че не може да бъде осъществен подбор на обучаемите, при едно предварително запознанство, поне могат да се установят очакванията и желанията на участниците и лекторът да има спокойствието и времето да направи баланса в учебното съдържание. Опитът не винаги е достатъчен, когато групата е много разнородна и "неадекватна" спрямо целите на обучението. Поради тази причина смятам, че това е първата и необходима стъпка при организирането на едно обучение. След едногодишния ми опит по този модел, във връзка с изпълнение на семинари по проект "Интегрирани обучения за администрацията на пазара на труда и в социалната сфера", изказвам не само личното си мнение, но и аргументирам резултата от оценките, които получиха обученията през 2019 г., приближавайки се до максималната 5-ца.

Приканвам преподаватели и обучаващи в Центъра, да споделят своя опит, работейки и обучавайки и в други институции, какво мислят за снемането на предварителна информация за обучителната група.

Предварителната информация, която Центърът набира за профила на обучаемите и техните предварителни нагласи към дадено обучение е на много високо ниво. Разбирайки какви са участниците в групата аз съвсем предвидливо съставям практически, теоретични, индивидуални и групови задачи  със съдържателна част кореспондиращата с пряката дейност на участниците.

Това което бих искала да се включи е мотивацията на участниците. Често пъти служителите за участие в обучение  се определят от ръководството  със заповед без желанието на лицата. В този аспект без вътрешна мотивация се губи голяма част от ефективността на преподавания материал както и от цялостното обучение като завършен процес.

Подготвяйки обучение аз разписвам така анотацията на курса, че да могат всички да разберат каква е същността на обучението, какви са целите, задачите, как ще протече процеса и какви методи ще бъдат използвани.

При стартиране на обученията независимо дали са класна или дистанционна форма първите ми сесии винаги са свързани с изграждане на добър психологически климат необходим ми за ползотворна работа. Подходът ми е изграден на доверие, прямота, зачитане, емпатия към участниците. Изключително разтоварващи и в същото време ангажиращи са сюжетно ролевите игри, които използвам за обединяване на групата.

Чрез правилата за работа изяснявам какви са изискванията ми към групата. А чрез снемане на очакванията от обучението разбирам какво биха искали да научат участниците. Ако има теми, които представляват интерес за обучаващите се а не са включени в програмата, то такива тези аз оставям на така наречения „паркинг“ т.е. накрая да бъдат разгледани и ако това не се случи изпращам след обученията отговорите на участниците задали съответните теми или въпроси.

Като преподавател по информационни технологии, и не само като мое мнение, но споделено и с други преподаватели, би трябвало хората, които се включват в тези курсове да разполагат с компютър вкъщи, поне за времето на курса. Пределно ясно ми е, че хората, които нямат компютри, явно, не могат да си го позволят, но това съвсем не значи, че трябва да бъдат лишени от шанса да получат знания за работа с компютър. Така че стремежът трябва да е, да се формират групи, в които хората като първоначална подготовка да са близки по ниво. Тъй като, както се казва, най-бавният кораб определя скоростта на ескадрата, така и най-слабо подготвените и възприемащи в курса определят скоростта на преподаване и обема на преподавания материал. Естествено, че това не трябва да е така, но обемът първоначални знания за работа с компютри зависи от осредненото възприемане на материала от хората в групата. Така че, едно първоначално разпределяне на хората би се отразило добре.

Като преподаватели ние сме длъжни в процеса на обучение да търсим и намираме индивидуален подход към всеки обучаем, но това понякога изнервя други курсисти и създава дрязги, които влияят на процеса на обучение. Но, в крайна сметка, това е предизвикателство, което амбицира преподавателите да търсят подходящи подходи за овладяване на групата и осигуряване на нормални условия за успешен учебен процес.

Смятам, че предварителната информация за особеностите на обучаваните (брой, пол, възраст, образование, стаж и др.) ми помага да формирам у себе си по-ясна нагласа за предварителната си подготовка, за подбора на обучителните методи, подготовката на дидактичните материали и намаляване на въздействието дистреса от предизвикателството да провеждаш обучение на възрастни. Всичко това помага много за създаването на доверителен контакт с участниците в групата, без който не е възможно да се осъществи ефективно обучение.Смятам, че предварителната информация за особеностите на обучаваните (брой, пол, възраст, образование, стаж и др.) ми помага да формирам у себе си по-ясна нагласа за предварителната си подготовка, за подбора на обучителните методи, подготовката на дидактичните материали и намаляване на въздействието дистреса от предизвикателството да провеждаш обучение на възрастни. Всичко това помага много за създаването на доверителен контакт с участниците в групата, без който не е възможно да се осъществи ефективно обучение.

Веднага трябва да споделя, че преди встъпване в обучение не разполагам с никаква предварителна информация за групата, освен краткия коментар на колеги, вече работили с тях. Да кажа, че нещата биха били по-различни, ако разполагах с такава, би било силно преувеличено. Това, от което истински се нуждая е влизането в реален досег с групата и формирането на лични впечатления. Защото ме интересуват не само техните индивидуални качества, но и груповата картина в цялост. Има групи, в които по-лесно се работи и групи, в които по-трудно се работи, а това не зависи единствено от личните качества, опит, образование на всеки един обучаем, взет сам по себе си поотделно. В теорията се говори не само за индивидуална, но и за групова рационална, емоционална и дори духовна интелигентност.

Бих споменала три типа проблемни курсисти, с които се сблъсквам в процеса на обучение по „Административно обслужване”: тези със слаба или никаква компютърна грамотност; тези със специални образователни потребности и тези без мотивация. Във всяка група има между три и пет човека от първия тип, в резултат на което обучението на няколко скорости не е от полза за никого – нито за тези, които са по-напред в знанията си и се налага да изчакват, нито за тези, които изостават и най-често до края на обучението не успяват да догонят останалите. Често някои от тях имат вътрешна бариера при работа с компютър и гледат на тези умения като на нещо поначало недостижимо. В същото време, двата държавни изпита по теория и практика са на компютър и всеки пропуск оказва съществено влияние върху крайния резултат.

Освен това, обичайно има поне по един курсист със специални образователни потребности, който изисква индивидуален подход в процеса на обучение, а за това преподавателят не винаги разполага с нужното време и квалификация. Много съм научила от досега си с тях – безпогрешно се разпознават един друг и търсят общуване помежду си; с много добри /да не кажа изпъкващи/ стартови компютърни умения;      дисциплинирани; упорити; амбициозни. Но имат нужда от подход, задание, подкрепа и критерии за оценяване, съобразени адекватно с техните възможности. По никакъв начин не могат да бъдат сравнявани с общия поток свои колеги. Давам си сметка, че за много от тях това е единствената възможност за социална интеграция след завършването на средното им образование. Говоря за млади хора /20-30-годишни/.   

Съществува и трета група курсисти с никаква или слаба мотивация за обучение. С тях срещам най-много затруднения в съвместната ни работа. Често това са хора, които се интересуват единствено от „подписите”, склонни към отсъствия, лоша дисциплина и слаба или никаква заинтересованост към учебния процес. В това отношение, бих искала да отбележа, че мотивацията на обучаемите се повишава с течение на времето при присъствената форма на обучение – вероятно в резултат на живото взаимодействие /формално и неформално/ с преподавателите; възможността да общуват с колегите си; да обменят опит, съвети, подкрепа. Понякога проблемите идват от това, че за някои обучаеми курсовете са „под тяхното ниво” /имат по-високо образование, житейски опит и самооценка/. По-често това са хора с потенциал за развитие.

Тук възникват няколко въпроса, от една страна, за възможността за предварителен подбор /изисквания/ на курсистите още на ниво Бюро по труда, а от друга за необходимостта от информираност, първо, на служителите, предлагащи обучения там и второ, на самите кандидат курсисти за това какво реално представлява всеки курс. Бих поставила изисквания за образование, компютърни умения и мотивация за обучение. Откровено си признавам, че имам нужда от допълнителна информация, насоки и практика за работа с обучаеми със специални образователни потребности. Според мен предприетите допълнителни усилия трябва да доведат до това безработните, които истински се нуждаят от предлаганите в Центъра обучения да получат достъп до тях.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Така формулирана, темата за предварителната информация може да бъде разглеждана в два аспекта. Първо, каква предварителна информация получават кандидатите за обучение в курсовете, осъществявани по Националния план за действие по заетостта (НПДЗ)? Има ли някакви изисквания за включването им в съответния курс и може ли въз основа на тази информация те да преценят дали той е подходящ за тях? Вторият аспект е свързан с информацията, която получават методистите и преподавателите, за знанията и възможностите на участниците в тези курсовете.

От разговорите, които съм имал, преди всичко с обучаемите от курса по Текстообработка, в бюрата по труда не им предоставят информация за учебната програма и нямат изисквания към тях за включването им в курса.

Анкетите за предварителната самооценка по скалата от 1 до 5 по отношение на теоретична подготовка и практически умения по всеки модул от учебната програма се попълват след като курсът вече е започнал. Тази информация не може да се използва за формиране състава на групата. Не може „неподходящият“ обучаем да бъде отписан от курса. Ако искаме да има някаква еднородност на групата, трябва още в бюрата по труда, чрез тест или въпросници, да се извърши подбор на участниците. Аз много пъти съм предлагал за курса по Текстообработка много прост въпросник с два въпроса, а именно: 1. Имате ли Интернет?; 2. Имате ли компютър? Тези, които отговорят с „не”, не трябва бъдат включвани в курса. Такова интервюиране не се прави и поради това във всеки курс има по двама и повече участници без Интернет и компютри. Предлагал съм, на методически съвет в Центъра, да се промени наименованието на курса по Текстообработка. Това наименование заблуждава кандидатите за обучение, тъй като някои от тях смятат, че това е нещо като „машинопис” и са изненадани, че трябва да изучават Интернет, Excel, Power Point и Outlook. Знам, че това не зависи от Центъра, а от НАПОО и МОН, но е добре да се постави този въпрос.

За да мога да бъда ориентиран в предварителната подготовка и възможности на обучаемите, при първата ми среща с тях аз си попълвам една скица с местата в залата, записвам техните имена и отговора на въпроса „Имате ли Интернет и компютър” Тези, които отговорят с „да”, ги питам „С каква операционна система сте работили и доколко сте запознати с Word, Excel, Power Point?”. Тази информация ми е необходима, за да мога да адаптирам нивото на преподаване с възможностите на групата чрез индивидуалния подход към всеки обучаем.

Сега, в условията на криза и наличие на много безработни, от бюрата по труда може да се направи много по-добър подбор на обучаемите за всеки един курс.

Доц. Начо Василев