Здравейте, колеги!

Нямам опит конкретно в прилагането на посочените методи. Така систематизирани и обосновани, много точно и логично отговарят на идеята за похвата "обобщаване на учебното знание". Ще ми бъде интересно колеги обучители да споделят опита си в използването им. И дори нещо повече - ще се радвам да разбера как подхождат към избора на методи на преподаване и какви критерии използват, за да определят кога и кой метод/и на обучение да приложат.

За мен тази дискусията ще ми бъде полезна именно от тази гледна точка. Работейки с преподаватели и оказвайки методическа подкрепа в тази насока, споделеният им опит ще ми бъде много ценен!  

Използвам в работата си посочените методи. Интерактивни са и интересни.

В края на обуението използвам метода поща, състоящ се в следното: Подготвям два пощенски плика. В първия плик на картончета описвам всички теми от обучението. И записвам като молба да отбележат положителното и полезното за тях.

Във втория плик участниците записват това, което не им е харесало по време на обучението.

Анкетата за обратна връзка в настоящия момент на провеждане на  обучение ми е изключително полезна, като използвам към всеки един персонално въпроса  „Какво си вземате от обучението“.

За изграждане на по-силна връзкъ между  участниците при раздяла, попълват по едно  изречение към всеки един от участниците с изискване кажете „Какво позитивно открихте в човека...Х.

Ще си спомня за любима учителка по български език и литература от гимназията. Имах страхотни учители. Където и да са, още ги обичам. Та в последния ден на 11-ти клас (тогава учихме до 11 клас) каза: "Може би не съм Ви научила на български и литература, но през цялото време се стремях да Ви науча да мислите."

Така, че да си дойда на думата, учебният процес, независимо по какъв предмет е, трябва да има основна цел натрупване на знания по такъв начин, че обучаемите да могат мислейки, творчески да ги прилагат. Не трябва да се изисква трупане на факти, а да се обучава начин на мислене. В повечето случаи, човек да си изгради собствено мнение, освен задължителния материал, трябва да се справи и с допълнителни литература по тематиката. Което би му помогнало да се запознае с проблема от различни гледни точки и аспекти, което ще му позволи да вникне в него многостранно.

Какво ще рече обобщаване на учебно знание. Може би обобщаване на основните, съществените моменти от конкретната лекция или упражнение, които трябва да се разберат, да се запомнят и да са като основа за натрупване на следващите знания. Процесът на обучение е последователен, целенасочен процес на натрупване на знзния и формиране на начин на мислене.

А сега какво мисля за цитираните методи.

Могат да се предлагат различни методи. По-важно е доколко са от полза за конкретния процес на обучение, доколко допринасят за изпълнение на крайната цел на обучението. Иначе, можем да си ги наричаме всякак, а според мен, в наименованието трябва да се съдържа смисъла на целта. И така, какъв смисъл струи от "Техника трите (или повече) най-важни неща, SWОP анализ, техника „допитване с точки“ и метод „дисонанс“. Не ми се иска да правя справка в интернет като какво означават, а по-скоро ми се иска да видя какъв е техният принос в процеса на обучение и при какво обучение могат да бъдат полезни.

• Техника трите (или повече) най-важни неща – няма да коментирам, а приоритизирането е много важно, особено при взимането на решения. Дефинирането на приоритетите и подходите за решаване са в основата на правилното взимане на решения и увеличаване на шансовете за решаване на проблема. Може да намери приложение в процес на подготовка за действие на специалисти в кризисни ситуации. Нещо като ситуацията, в която се намираме в момента. Екипите, които трябва да участват в процеса на управление и вземане на решения за справяне с проблема много добре трябва да са подготвени, в съответствие с компетентностите си какво трябва да се прави, а и как всестранно да се обхване проблема. Понякога обучението се извършва и съобразно развитието на конкретната ситуация. Така наречените поуки от практиката.
• SWOT анализ – Strengths (силни страни), Weaknesses (слаби страни), Opportunities (възможности), Treats (заплахи, рискове, опасности). Какво представлява процесът на поставяне на цел и намиране на пътища за решаването й (решаване на проблем). Крайната цел ще я дефинирам като стратегическа. Няма крайна цел, която да се реши веднага. Трябва да се дефинират тактически задачи (цели), т.е. да се търсят различни пътища за постигане на крайната цел. Трябва да се обсъдят различни пътища за постигане на крайната цел. Освен това трябва да се анализират и имат предвид силните и слаби страни на всеки подход за решаване на задачата (постигане на целта). Понякога, независимо от дефинирането на тактическите цели, в процеса на работа може да възникне друг, по правилен подход за намиране на решение за постигане на крайната цел. Това показва, че тези методи могат да намерят приложение в процеса на обучение на експерти или на специалисти от по-високо ниво, но за начално обучение, прилагането им е само на ниво определяне на крайните цели, които трябва да се постигнат с определен курс.

• Техника „допитване с точки“ – крайната цел не трябва да бъде да изразят мнението си с лепене на листчета, а да бъдат подготвени какво да напишат в тези листчета и да могат да се мотивират (аргументират) кое е правилно и кое не вербално. Едва ли на някого ще се наложи да лепи листчета в реалния живот. Лепенето на листчета с правилни картинки, на правилното място може да бъде оставено на деца от детската градина и сигурно ще се забавляват добре.

• Метод „дисонанс“ – този метод може да е подходящ в курсове по риторика. Като бих казала, че "рибената кост" ми е в повече, най-малкото, че след време в съзнанието на обучаемите може да е останала само тази кост и да се чудят какво ли е било предназначението и. Поставя се тема и обучаемите трябва да се аргументират в защита или отричането и. В процеса на обучение по текстообработка не виждам как може да се приложи някой от изброените методи. Могат да се обсъждат алгоритми, но за това също е необходимо обсъждащите да имат по-добра подготовка

Иска ми се да спомена, че трябва да се има предвид, че часовете, в повечето случаи не са достатъчни и пред преподавателите не стои проблем как да си запълват времето.

Изброените методи могат да намерят приложение в процеса на определяне на програмата на дисциплините, при обсъждане какво е необходимо да се включи като допълнителни материали и предмети за постигане на целите на курса (модула), как да се разпредели натоварването между теория и практика и др., но за анализ на степента на усвояване на материала и протичането на учебния процес не смятам, че биха изиграли съществена роля.

Започнах с моята учителка, ще завърша с класната в 5-ти клас на нашия син. "Все пак, процесът на обучение, така или иначе, е малко насилствен процес. Няма какво да се лъжем." А, всеки ден, в края на деня, нищо на пречи, да се обобщават важните моменти и какво е важно да се запомни от текущия ден.

Във връзка с обобщаването на информацията ще споделя, че:

1. За съжаление не познавам предложените техники и не съм ги използвал в работата си, но ми се струват интересни за обощаване на представения учебен материал , допадат ми и мога в бъдеще да ги използвам.
2. За затвърждаване и обобщаване на изучаваното съдържание използвам следната техника: Под формата на блиц анкета предлагам на всеки участник в групата да сподели кои три неща ще запомни от проведеното обучение, кои три неща ще приложи в своята практика, за кои три неща ще разкаже на своите колеги.
3. Друга техника, която използвам се нарича „писмо до водещия“. В края на обучението предлагам на участниците да си затворят очите и да си спомнят как е протекъл целия курс, какви са били основните акценти в него, какви преживявания са имали по време на провеждането му, какво би могло да се направи още по-добре. След това на всеки от курсистите на раздаден от мен празен лист се предоставя възможност анонимно да сподели своето мнения, да даде своята преценка и да направи предложения.
4. Чрез използваните интерактивни методи (дискусия, решаване на казуси, обсъждане резултати от тестове,  ролеви игри и др.) се стремя да осъществя трансфер на знания чрез реализирането на следната схема: действия – размисъл – споделяне на опит– обобщения, изводи – коментар и обратна връзка свързани с необходимостта от промени – изпробване на новото знание – прилагане и затвърждаване на наученото в практиката. По този начин се осъществява учене ориентирано към реалната практика. Обучаемите самостоятелно си изработват план за реализация на наученото и го споделят пред останалите. Така у тях се създава принадлежност към обучителния процес и им се засилва мотивацията да участват в него. Повишава се тяхната самооценка и самоуважение.
5. Обобщаването може да се извърши чрез: 1.  Дидактичен тест във връзка с преподавания материал и анализ на получените резултати. 2. Проверка на знанията чрез анализ на участията на курсистите в тематичните дискусии. 3. Анализ на готовността на курсистите да участват в бъдещи обучения по изучаваната проблематика в контекста на продължаващо учене.

Темата е интересна, важна и има своя специфика при провеждането на интензивно обучение, каквото се осъществява в Центъра. Има дисциплини, които протичат в рамките само на ден, два, три и в този случай е много трудно да се разгърне пълната картина от възможности за затвърждаване на предвидената теория и практика. В този смисъл ще си позволя да споделя личния си опит.

„Теория приложена в практиката” – след излагането на определена теоретична постановка я прилагаме в практиката. Пример, теоретичният модел за „реквизитите на документа” се повтаря отново при и след съставянето на реален документ в Word като така теорията придобива материална плътност.

„Теорията през личната опитност” – така абстрактни понятия стават достъпни за аудиторията. Пример, въпросът за „фирмените ценности като управленски инструмент за мотивация на персонала” се трансформира в мини дискусия за житейските ситуации на доближаване/раздалечаване на индивидуално споделяните ценности с фирмените и как това се е отразило на мотивацията ни за работа.

„Ангажираност чрез съпреживяване” – илюстрира как теорията касае персонално всеки един от обучаемите. Пример, теоретичен модел за екипните роли е обвързан с презумпцията, че има три основни типа поведение/личности /мислещ, чувстващ, правещ/ като всеки курсист трябва да определи и осмисли към кой от тях принадлежи.

„Заедно изграждаме модел” – вместо наготово да се представи теоретична постановка, всички заедно намираме отговор на даден въпрос. Пример, всеки обучаем дава своя принос в изграждането на пълната картина за това „Как отправяме критика/комплимент към другите?” като преподавателят насочва, допълва и с тирета записва на табло всички мнения.

„Ролева игра ”Теория и практика в едно” – подходяща при представянето на по-сложни теоретични модели, при които има вариативност. Пример, при представянето на модела за петте възможни стратегии за излизане от конфликт всички курсисти влизат в обща ситуация и разделени в пет групи предлагат реални практически действия, съобразно всяка една от петте стратегии. Изисква повече време и рядко я прилагам.  

„Презентация „Преговор” – към PowerPoint презентациите ми за самостоятелна подготовка на курсистите има и отделна презентация „Преговор”, която съдържа най-важните моменти от теорията по съответната дисциплина. Не винаги ми стига времето специално да я разгледаме заедно, но всички знаят, че има такъв файл в пощата им.

„Кое ви впечатли най-много от чутото?” – в края на обучението въпрос към всички курсисти. При групи от 15-20 човека се получава доста широка палитра от персонално подбрани акценти, като всеки път някой от тях ме изненадва много поради пречупването му през личната перспектива и ме провокира да погледна нещата от нов, неочакван за мен ъгъл.

Накрая, бих искала да споделя и две практики, използвани от колеги преподаватели. Първата, е на колегата Зарков, който освен финалния, използва и междинни тестове, установяващи текущото състояние на заучаване на материала. И втората, на колегата Василев, който е споделял пред мен ефективността на подхода курсист помага на курсист /учене чрез преподаване/ при изпълнение на задания, изискващи познаване на пакета Microsoft Office.