Уважаеми лектори и методисти,
Постигането на практическа приложимост е една от основните цели при подготовката и осъществяването на обученията в ЦРЧРРИ, като това важи в еднаква степен както за тези за държавната администрация, така и при курсовете, предназначени за безработни лица. В Центъра се стремим да постигнем съотношение от 40% теоретични и 60% практически знания и умения.
В обученията за държавната администрация обичаен подход, който прилагаме, е събирането на казуси от работната практика на самите участници, които да бъдат разгледани и за които да бъде получен съвет от страна на лектора, както и споделянето на опит в самата група.
При курсовете за безработни лица тези подходи са по-трудно приложими, тъй като обучаемите все още не практикуват съответната професия и трудно биха могли да ни насочат към практически проблеми от нейната сфера. Независимо от усилията ни да осигуряваме практическо обучение в успешни фирми, работещи в съответния сектор, все още остава нисък и процентът на обучаеми, успели да намерят реализация в съответната изучавана професия.
В тази връзка, в настоящата дискусия бихме искали да Ви попитаме за Вашето мнение как според Вас бихме могли да подходим като методисти и лектори, за да постигнем по-добро практическо усвояване на знанията и уменията от курсистите. В тази връзка бихме искали да Ви попитаме:
- Какви методи и техники прилагате, за да постигнете по-добро усвояване и практическа приложимост на знанията и уменията? Дайте конкретни примери.
- Какви други подходи бихте препоръчали, така че те да са приложими в практиката на Центъра – напр. критерии за подбор на фирмите за стаж и др.?
- Как да улесним практическото усвояване на знания и умения в електронна среда? Какви са предимствата и недостатъците на онлайн обучението при практическото усвояване на знания и как да въздействаме при тези ситуации?
Ще се радваме да споделите Вашите мнения и предложения, които ще бъдат взети предвид от методическия екип в бъдещата ни работа.
Благодарим Ви за споделения опит!
*Темата е предложена от г-н Стоян Георгиев, РД Пазарджик, за което екипът ни изказва своята благодарност!
Главен експерт, дирекция "УММД"
Здравейте колеги, бих…
Здравейте колеги, бих искал да изложа моето виждане по поставеният въпрос, а именно какви методи и техники на преподаване да приложим, за да бъдат обученията по - практически и проблемно ориентирани ?
Ако се фокусираме в обученията за безработни лица, това често е нова среда, в която те попадат и трябва да се ориентират и адаптират. Намирам за важен изчерпателният обем информация, която дава ориентация за общото и частното в обучението. Конкретен пример. Човек се обучава за фризьор. Освен задължителният обем информация относно видовете хора на различните континенти и техните особености на кожа и коса, дебелина на косъма, гъстота на кичурите, цвят и отношение към боите за коса, техники на подстригване и използвани съоръжения и материали както и още особености, на които сега няма да се спирам, освен целият този обем данни, обучаващият се има нужда и от наблюдения на живо в реално функциониращ фризьорски салон, допълнени от коментари и пояснения. Целта на наблюдението като част от учебната практика е курсистът да може да обеме не само техниките на подстригване, а и цялата работна рутина, която той сам ще практикува впоследствие - например стоене прав с часове, поява на тежест в краката и изтръпване на ръцете от натоварване и спазване на задължителните 10 минутни почивки на всеки час, особености при боядисването на различни типове коса, защото често жените са мнозинството от клиентите и повечето от тях искат освен подстригване, и боядисване.
Полезно е обучаващият се да наблюдава и общуването между служителите в салона и клиентите, целият процес от заявката за подстригване до изпращането на клиента след услугата. Когато целият деветстъпков (1.заявка, 2. посрещане, 3. уточняване на вида услуга, 4. подготовка за същата, 5. извършване на същата, 6. доуточняващи въпроси и корекции по време на процеса на извършване на услугата, 7. питане за одобрение от страна на клиента преди финализирането на услугата с корекции при нужда, 8. заплащане на услугата и 9. изпращане на клиента) процес на работа се наблюдава и изясни етап по етап, в обучаващият се появява увереност че познава общата картина на професията или занаятът, които изучава.
След достатъчен обем наблюдения (например половин работен ден в натоварената му част) относно “голямата картина“ и натрупване на увереност че знае за какво става дума и може да се справи, обучаемият е готов за детайлизиране и етапизиране на обучението, които ще преминат значително по - лесно за него, защото има мотивация да ги изучава и няма търпение да практикува (в случай че е припознал себе си като способен да работи тази професия, разбира се).
Фризьорските салони, в които ще бъде практиката и наблюдението, е целесъобразно по възможност да се подберат измежду най - професионалните в бранша, за да може обучаващите се да се учат от най - добрите. По този начин ако усвоят 70 % от необходимите знания и умения, те ще са овладяли 70 % от техниките на най - добрите в професията, ще имат 70 % от възможният максимум познания въобще. А такъв обем познания би бил конкурентно предимство на пазара на труда.
Коментар по темата Лина Костадинова - методист в ЦРЧРРИ
Здравейте, колеги!
Съгласна съм с подробната описание на колегата Виктор, който много конкретно е дал примери и напълно е мотивирал тезата си.
Моето мнение относно приложението на различни методи и техники за постигане на максимални практически умения е, че е необходимо да се използват максимално разнообразни методи и всички те да дават възможност обучаемият да може сам да отчита до къде е стигнал и къде трябва да стигне. Това е една от спецификите при обучаване на възрастните, които имат нужда сега и веднага да виждат ползата и приложението на това, което учат и до къде са усвоили материала.
Аз лично смятам, че нови методи за усвояване на практически умения, няма да открием, но тяхното изучаване, формулиране и прилагане са от достатъчно полза за нашата работа. Надявам се и други колеги да се включат в дискусията!
Здравейте, Виктор!
преди всичко добре дошъл в Клуба на лектора. Благодаря Ви много за изключително интересния коментар. Доколкото знам (моля, поправете ме, ако греша), държавните образователни изисквания споменават само хорариума на часовете за теоретично и практическо обучение, които трябва да се преминат. В перспективата, която давате, редът и умелото боравене с това кое кога ще включим в програмата, са изключително важни и като методисти трябва да обръщаме внимание и на този аспект. Един от основните принципи в обучението на възрастни е, че новите знания и умения не идват на празно място, а се наместват сред останалите знания и умения, които обучаваният вече притежава. Именно аранжирането и редуването между теоретично и практическо може да бъде от огромна полза за ефективността на обучението и Ви благодаря, че насочвате вниманието към него!
Здравейте, Лина,
благодаря Ви, че насочвате вниманието към друга важна характеристика на обучението на възрастни, а именно саморефлексията върху обучителния процес. Отново в контекста на интересния коментар на Виктор по-горе, според мен освен реда на усвояване на на практическите и теоретичните знания, много важно е и те да се съчитават по естествен и разбираем за обучаемите начин, така че да се стимулира рефлексията върху наученото. Разбира се, нови методи и техники едва ли ще измислим, но понякога, както става ясно и от горния коментар, важни са детайлите и начина, по който съчетаваме елементите, така че да имаме наистина успешни и ефективни обучения.
Поздрави!
Главен експерт, дирекция "УММД"
Здравейте, Галина !…
Здравейте, Галина ! Държавните образователни изисквания не ги коментирам, те дават общата рамка на процеса и в това отношение не се нуждаят от коментар. Позицията, от която аз разглеждам въпроса, е тази на търсещите работа лица на пазара на труда, обект на сериозна конкуренция. Във всяка професионална област има кодови имена и фрази, по които работодателите за секунди се ориентират и пресяват кандидатите. В продължение на примера - когато чуят, че търсещото работа лице е обучавано при "Стилист...", или в салон "..." това за тях е ориентир къде да го класират в търсенето си още преди да са се запознали с документите за квалификация или да са провели практически изпит за това как лицето ще се справи с поставена задача. Образно казано, то е като да влезете в бизнес отношения в Дубай - Ролс Ройсът и Ролексът са силно за препоръчване, (в нашият случай документи за успешно завършена квалификация по професия или част от нея), както и да споменете определени авторитети, които ви познават. Получавате веднага квантов скок в кариерата, първоначално малко на доверие, но получавате този шанс на мига. Мисля, че го наричат "реноме".
ще се концентрирам върху методите и техниките в отговора си