Аудиторията е наистина по-пасивна при дистанционната форма. Обяснението ми е, че колегите предпочитат класната форма, защото по-лесно изразяват мнението си, чуват обратната връзка веднага от обучителя и може би предпочитат повече пряката комуникация. В обучението на платформата се старая да ги стимулирам като отговарям на всеки индивидуално и ги подкрепям с отговора си. Струва ми се че дистанционната форма отнема повече време, което колегите отделят за да отговорят на задачите. Според мен ако темите, които се дискутират на платформата са различни от тези в присъстената форма, ще бъде по-интересно. Мисля, че в присъствената форма би било добре да се заложи повече на теория, а пък дистанционната форма да бъде практически ориентирана и дискусията да е повече ориентирана в посока от колегите към нас, в такъв смисъл, че те да поставят своите проблеми, а пък ние да ги използваме така че да можем да извлечем знанието им чрез тях и да им покажем пропуските, като дискутираме съответните въпроси. Мисля, че съотношението присъствена/ дистанционна форма така както е предвидено е добро.
Детелина
На въпросите
1. Според мен, персоналния отговор с обръщение към всеки участник провокира и пасивните да се включат.
2. Непознаването на новите технологии и начините, по които да ги ползваме, както и непознаване на самата платформа. Мисля, че хората, които са ползвали дистанционна форма на обучение следващият път ще бъдат по-уверени и по-активни.
3. Често участниците казват, че искат да се обсъждат по-практични въпроси и казуси, но без теоретично представяне на ново съдържание няма как да се разшири мирогледа им. При обсъждането на практически примери всеки един поставя акцент на това, което му е познато. Обучението има за цел развиване на нови умения и придобиване на нови знания.
4. Активността на участниците показва до колко са се запознали с темата.
По темата
1. Как се справяте с пасивната аудитория (в дистанционните обучения)? Какви техники и подходи прилагате?
В повечето случаи над 50% от обучените колеги реагират на поставените задачи и ги изпълняват активно и отговорно. Има малък процент (3-4 %), които след приключването на семинара, изобщо не се включват в дистанционното обучение, поради различни причини: не могат да се справят технически с работата на платформата, поради липса на умения за работа с компютър; имат проблеми с българския език и се притесняват да пишат във виртуалната класна стая; поради някакво неочаквано събитие точно по време на дистанционното обучение не могат да се включат.
Останалите колеги отговарят на някои въпроси, а на други, особено когато са свързани с тяхната практика, изпитват известно затруднение и отговарят със закъснение или много кратко.
В такива случаи аз публикувам отново темата или въпроса, като им давам допълнителни указания или променям условието: първоначалното изискване е случаят, по който се работи да бъде от практиката им, а в последствие, при ниска активност представям готов случай, по който да се работи.
2. Според Вас каква е причината за пасивността на аудиторията в дистанционните обучения?
Контактът не е личен - човек се чувства по-малко ангажиран; колегите вече са на работните си места и са затрупани от обичайните задачи; способността за словесно формулиране на разсъжденията не се среща при всеки и това е допълнително предизвикателство, особено във виртуалната класна стая.
Поради тази причина препоръчвам смесената форма: семинар и дистанционно обучение, тъй като ако обучението е само дистанционно, рискът от намалена активност на обучаемите е голям.
3. Какво трябва да бъде съотношението на теоретичната към практическата част в дистанционното обучение?
Според мен - двете части трябва да са представени по равно, тъй като без теория не е възможно да се обобщава и анализира практиката, а без практика се губи ефективното постигане на нашата цел - подобряване на практическите умения на обучаемите.
4. Как измервате постигането на заложените цели, разписани според учебното съдържание?
Не съм разработила индикатори за измерване, но се ориентирам по отговорите - много бързо мога да разбера, дали колегите са разбрали материала, тъй като във всички поставени теми и задачи се изисква следване на логиката на теорията.
Ще се радвам ако имате и някакви съвети и забележки по отношение на работата на дистанционната платформа на ЦРЧРРИ в качеството Ви на тютори в обученията. Можете да ги споделите в свободен текст.
Едната препоръка бе свързана с комбинацията семинар - дистанционно обучение - все още е необходимо използването на тази форма.
Може би трябва да помислим за видео-лекции, свързани с теорията, за да бъде по ясно за тези, които не преминават семинарни обучения, но това ще ни коства като лектори още допълнително време и е важно то да бъде финансово обезпечено.