Аспектите върху, които са поканени участниците да дискутират засягат играта като средство за възприемане на нови знания; играта като метод за натрупване на нови умения; играта като възможност за придобиване на нови компетентности.
Основният въпрос, който се извежда за обсъждане е: Защо игровите модели са ефективни и за възрастни? В дискусията ще търсим:
-
Как играта може да послужи за повишаване на мотивацията във възрастните обучаеми?
-
Възможно ли е да послужи за развиване на навици в зрели курсисти?
-
Има ли отношение към създаването на положителна атмосфера в групата?
-
Може ли да се постигне чрез игра усвояване на практически знания?
В този контекст е полезно да бъдат обсъдени и видовете игрови методи при обученията на възрастни:
-
Деловите игри – като симулация на реални бизнес ситуации, позволяващи на участниците сами да вземат решения и да проследят последствията от взетите решения;
-
Ролевите игри – като разпределяне на роли и проиграване на различни сценарии за обработка на комуникативни навици и умения за работа в екип;
-
Ситуациите – като метод за разрешаване на реални или моделирани проблемни ситуации;
-
Он-лайн игрите – като алтернативна, виртуална реалност за обучение чрез симулатори и виртуални лаборатории
Коментар по темата от Диана Николова - РД Пазарджик
Ролевите игри в обучението на възрастни предлагат множество ползи, които допринасят за комплексното развитие на участниците. Чрез тях те не само усвояват нови знания по интерактивен и ангажиращ начин, но и развиват критично мислене и социални умения. Чрез ролевите игри може да се подпомогне придобиването на основни социални компетентности като:
Подготовката на ролева игра, насочена към развиване на професионалната компетентност в дадена област изисква много задълбочена подготовка от преподавателя. За изходна точка служи описание на ситуацията, подобна на това при казусите. Във фазата на подготовка, преподавателят може да включи обучаващите при разработването на ролите и на цялата информация, необходима за осъществяването и. Тук се изяснява и ролята на наблюдателите. Протичането на играта зависи да голяма степен от активността на участниците. Тук е ролята на преподавателя да мотивира участниците, да подбере актуална и интересна тема, да я представи интригуващо, да ръководи разпределянето на ролите, да подготви внимателно всичко необходимо, така че да гарантира постигането на учебните цели. Важна роля има заключителната фаза на играта, където се обсъждат и обобщава резултатите.
За ролевите игри често е нужно много време, поради което преподавателят трябва да прецени кога този метод оправдава използването си при разработваната тематика.
Чрез своите ангажиращи и интерактивни елементи ролевата играта не само че прави учебния процес по-забавен и мотивиращ, но също така развива важни умения и компетенции, които са полезни в реалния живот. Този подход насърчава обучаващите се да бъдат активни участници в собственото си обучение, като развиват ключови способности за бъдещето
Игрови техники при обученията на възрастни
Игровите модели оказват значително влияние върху обучението на възрастни, защото те ангажират участниците на множество нива – емоционално, когнитивно и социално. Ето няколко основни причини и аспекти:
1. Повишаване на мотивацията
2. Развиване на навици и умения
3. Създаване на положителна атмосфера в групата
4. Усвояване на практически знания
Игрити в обученията на възрастни - моят опит като преподавател
По правило игрите се осъществяват в група, което позволява да се развиват умения за общуване, взимане на решения, лидерство и работа в екип. Състезателният елемент провокира участниците да се съревновават помежду си, да обмислят тактики и стратегии за победа, да се учат един от друг. Увлекателни са, енергизират и мотивират обучаемите. Имат практическа насоченост, което е в синхрон с философията на професионалното образование за висок дял на практическото обучение. Предварителната подготовка не е задължителна, наличието на житейски опит – помага. Дават възможност за развиването на критично мислене, за изграждането на устойчиви навици в провеждането на собствени проучвания, благодатно поле са за креативност и творчество в намирането на работещи решения.
Игрите имат своето място в обученията на възрастни. Привърженик съм на балансирания подход при тяхното използване. Не гледам на тях като на самоцел. Те трябва да добавят стойност, смисъл и предизвикателство към учебния процес. Считам, че те трябва да отчитат спецификата на възрастните като обучаеми и не бива да ги подценяват като интелект, житейски опит и възможности. При този подход не се дават готови решения, а участниците трябва да ги потърсят сами. Изводите в края на играта трябва да са значими, респектиращи и правещи връзка с конкретната обсъждана тема в учебния процес. Това гарантира съдействието на групата, подпомага постигането на предварително поставените цели, подкрепя самочувствието, удовлетворението и самооценката на участниците.
Игри могат да се използват в началото на обучението за „снемане на напрежението“, за опознаване, сближаване и подпомагане на общуването, като илюстрация на теоретичен момент, като възможно приложение на теорията в практиката, като средство за „събуждане“ и разнообразяване, като преход към следващата тема, като финал на обучението. Например, една от задачите в практическите занимания по „Делова кореспонденция“ съдържа подробен разказ на конкретна делова история, която трябва да бъде превърната в документи. Рутинните ситуации предполагат взимането на еднотипни решения, но извън тях решението не е само едно. Всяка група предлага различно решение за съдържанието на документите, част от извънредна ситуация. Курсистите подробно аргументират избора си.
Още един пример, свързан с развиване на презентационните умения на курсистите в съчетание с работа с компютърна техника, интернет и PowerPoint. Говоренето пред публика е повод за стрес за мнозина обучаеми. В рамките на първи подход, всеки учебен ден започва с музикален поздрав от страна на всеки курсист. За целта той трябва да избере, намери в интернет и покаже чрез мултимедия предпочитано от него музикално парче. Приятният повод измества евентуалното напрежение, свързано с липсата на достатъчен опит в използването на компютърна техника, инернет и заставане пред аудитория. Небрежно зададеният въпрос: „С какво свързвате тази песен?“ предполага даването на бърз спонтанен отговор (но не насаме, а пред публика).
Втори подход включва две упражнения на Джо Витале (специалист по дигитален маркетинг, автор на „Хипнотичните думи“), в рамките на които обучаемите трябва да устоят както на погледа на колегата до тях, така и на насочените погледи на цялата група. В случая участниците нямат ангажимент да говорят и да мислят (вкл. да „блокират“) върху възможно изложение. Трети подход поставя задача пред всеки един от тях да изготви и представи пред колегите си презентация на любима тема с помощта на PowerPoint и отново мултимедия. Изборът на тема в зоната им на комфорт ги поставя в добра стартова позиция. Извън това, в рамките на множество мини дискусии обучаемите имат възможност да представят персоналната си гледна точка и да доразвиват презентационните си умения.
Ролевата игра „Госпожа Мениджър и господин Всезнайко“ е повод за илюстрация на пет стила в управлението на конфликта. В пет групи се предоставя вариация на казус с отношения между ръководител и подчинен в следствие на различните отстоявани персонални или фирмени ценности. Всеки казус е придружен с теоретично пояснение на конкретния стил за управление на конфликти, а въпросът е как на практика госпожа Мениджър е отиграла конкретната ситуация. Безспорно, игрите имат своето удачно приложение в обученията на възрастни поради подчертано практическата им насоченост, комплексен характер, влияние върху емоциите, висока степен на запаметяване на наученото, възможност да развиват самостоятелност, креативност и критично мислене.
Главен експерт, дирекция "УММД"
Игровите техники при обучението на възрастни
Всяка игра по своя характер е вид симулация на ситуация от реалният живот и ако бъде детайлно и реалистично оформена, е решително от полза за формиране на собствени представи и ефективни решения, тактики и стратегии, нагласи и поведения, които значително да подобрят цялостното представяне на всеки участник в процеса с течение на нейното провеждане. Подпомага се обозримостта на процеса, вникване в отделните му фази и етапи, тяхното осмисляне и отработване по един ползотворен начин. Създава се вътрешна увереност, подобрява се мотивацията и като цяло обемът усвоени знания се усвоява значително по - леко и неусетно, напрежението, несигурността и страхът от провал се разреждат до полезни стойности, типични за обичайната концентрация при усилена умствена дейност, без да възпрепятстват и саботират нейното протичане и изява.
Разбира се, игровите техники е добре да заемат не повече от 10-15 % от целият обем преподаване и като цяло са полезни за предаването на стойност на изучаваният преди това материал, чиито достойнства и качества изпъкват значително повече, афиширани в игрови техники за прилагането им, подобрява се запомнянето на изучената материя и мотивацията за усвояване на нова. Учебният процес "тръгва" в приятен за участниците ритъм, те очакват новият материал и игровите техники свързани с него след като бъде преподаден с любопитство и желание.
Игрови техники при обученията на възрастни
Ползите от игровите ситуации в обучението
Използването на игрови ситуации в обучението носи множество ползи. Те сплотяват екипа, помагат на участниците да се отпуснат и ги поставят в конкретен контекст, който провокира мисленето. Когато човек получи „задача“, той се стреми да я реши, често надскачайки себе си, за да докаже, че може да се справи.
Ако участниците са разделени на отбори, се засилва състезателният дух, което допълнително ги мотивира. Всеки се стреми не само към личен успех, но и към принос към екипа. Това насърчава активното участие и желанието за постигане на общата цел.
Игровите ситуации спомагат за скъсяване на дистанцията между участниците и намаляват социалното напрежение. Те позволяват на хората да влязат в реална ситуация, без страх от провал или негативни последици.
Освен това, когато участниците са въвлечени в конкретен проект, те задават повече въпроси, задълбочават се в темата, търсят решения и защитават стратегиите си. Ако имат възможност да чуят стратегиите на другите отбори, това им дава различна гледна точка, обогатява възприятието им и може да доведе до корекции или подобрения в техния план.
Игровият подход прави ученето не само по-интересно, но и по-ефективно, динамично и забавно в сравнение със сухата теория.
ОБОБЩЕНИЕ
Благодаря на всички участници, които се включиха в дискусията по темата за „игровите техники при обученията на възрастни“
Единодушно получихме положителен отговор за приложението на игрови модели в обученията за възрастни. Г-жа Кайнарова е аргументирала тезата много синтезирано. На въпроса „защо“ – тя пише: „участниците се ангажират на множество нива – емоционално, когнитивно и социално“.
Факт е, че както с приказките за възрастни, така и с игрите, могат да се покрият важни потребности на тази целева група.
Разбира се, има условия - тези игри са специфични, с конкретно разработени условия, прилагащи се в определена среда и т.н.
Освен това, тези игри трябва да се прилагат балансирано, като допълнително познавателно средство (мнение на колегите с преподавателски опит - г-жа Митева и г-н Лютов).
В резултат на проведената дискусия, стигаме до няколко извода по отношение на прилагане на „игрови метод“ в обученията за възрастни:
Следователно - методът на играта е ефективен и препоръчителен да се прилага в обученията на възрастни.
Човек си остава "homo ludens" независимо от възрастта!